понеделник, 18 април 2016 г.

Голямата лападова сарма

Наближава Великден и Гергьовден.
Традиционно за тези светли разници ние, българите, готвим агнешко месо .
Представям ви една много лесна и бърза рецепта. Вместо да готвите малки Сарми с лапад, приготвяте една голяма. Вкусът е неотразим. 
Добавянето на гъби кладница си е лично мое откритие. Малките парченца от този продукт напомнят за дробчета. По този начин ястието напомня за дроб сарма. 
Ако се изключи каймата и се увеличи количеството на гъбите, ще се получи чудесно постно ястие, което също наподобява дроб-сарма.
Дано ви хареса рецептата. Възползвайте се от нея, докато лападът е все още млад и по-крехък.
Продукти:
300 гр. агнешка или телешка кайма
1 връзка пресен лук
125 гр. (половин опаковка) гъби кладница
1 чашка с вместимост 100 мл ориз
1/2 китка магданоз
2 чаени лъжички сух джоджен или 1/2 китка пресен
сол и черен пипер на вкус
2-3 супени лъжици зехтин

листа от лапад
Кръгъл по-дълбок съд с диаметър 20-22 см

Приготвяне:
Лукът и магданозът се нарязват наситно.
Оризът се измива.
Гъбите се нарязват също ситно.
Зеленчуците и оризът се добавят към каймата.
Всичко се омесва с ръка.
Подправя се със сол, черен пипер, джоджен и магданоз.
Отново се омесва всичко с ръка.
Лападът се почиства от средната жилка, като се внимава да не се разкъсат листата.
Съдът се тапицира се с листа от лапад, като те трябва да висят извън него и са с гладката страна надолу.
На дъното се изсипва лъжица мазнина.
Върху листата се слага сместа от кайма, ориз, гъби и подправки.
Притиска се и се изравнява.
Каймата се завива с листата лапад.
Изсипва се останалата мазнина.
Залива се с вода без да се покрива сармата.
Съдът се покрива с капак или с алуминиево фолио.
Пече се във фурна, загрята до 200 градуса Целзий с включен вентилатор за около 15 минути.
Намалява се температурата на 150 градуса Целзий и се пече още около 20 минути или до готовност.
Ястието се сервира по желание с кисело мляко.
Може да се използва масло вместо зехтин. 
Вариант е да се приготви в индивидуални съдчета, както е показано на горната снимка.

неделя, 17 април 2016 г.

Пюре от картофи и лапад

Тази рецепта видях в списание Рецепти за здраве".
Преработих я в постен вариант. 
И тъй като имах лапад, не се поколебах да приготвя тази гарнитура.
Ако се добавят сирене и примерно забулени яйца, от гарнитура се превръща в чудесно основно ястие. 
Продукти:
6 средно големи картофа (около 1 кг.)
1 връзка лапад
1 връзка пресен лук
2 супени лъжици зехтин или олио
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Картофите се обелват, нарязват на шайби и сваряват в подсолена вода до готовност.
Част от водата се отделя, за да се разреди пюрето при нужда.
Картофите се пасират на пюре.
Лападът се измива. Почиства се средната жилка. Нарязва се наситно. 
В тенджерка се задушава лукът в мазнината, докато омекне. Добавя се лападът.
Зелениите се разбъркват се и се добавят към картофеното пюре.
Всичко се смесва и се подправя със сол и черен пипер на вкус.
Ако прецените, че пюрето е много гъсто, може да го разредите с отделената вода 
от варенето на картофите.

Вариант е да се използват масло и прясно мляко.

вторник, 1 март 2016 г.

неделя, 27 септември 2015 г.

Торта "Прага"

Нашият син е вече едно много пораснало момче. Но това не значи, че за рождения му ден не се приготвя специална мъжка торта. И тази година не изневерих на традицията. Какъв рожден ден ще бъде без домашна торта!
Стремя се всяка година тя да бъде различна. Търсейки в Интернет нещо по-така, като за мъж, попаднах на рецепта на Торта "Прага". И тъй като синът ми, а и не само той, са любители на шоколадови десерти, това беше моят избор.
В рецептата, която използвах, е дадена и историята на този десерт. Позволявам си да копирам от блога "Идеи за жените... и не само" дословно текста.
"През далечната 1955 г. чешки майстор - сладкар обучава сладкари в открития тогава ресторант "Прага" в Москва, на някогашната известна улица "Старий Арбат". Между учениците  е и 16 - годишния Владимир Горальник, който преработва класическата рецепта. Така тази торта става еталон за луксозна торта в бившия Съветски съюз. Негово изобретение е и тортата "Птичье молоко"- торта "Птиче мляко". Тези две торти остават най - популярните торти в бившия Съветски съюз, нещо като отговор на прочутата "Сахер" и "Естерхази".
Хич не си падам по торта и бонбони "Птичье молоко" , но торта "Прага" одобрих. Не че се различава кой знае колко от "Сахер". Според мен разликата е в използването на подсладено кондензирано мляко. Така наречената "сгущенка". Нали сте варили консервена кутия с това мляко повече от 2 часа, за да получите дулсе де лече. Аз съм свидетел как една такава кутия беше гръмнала и млякото се намираше на тавана. Стават и такива неща.
Торта "Прага" беше харесана от рожденикът и всички останали. Каква по-голяма радост от това за "майстора-сладкар".
Моля, мислено си отрежете парченце и се почерпете за здравето на нашия син.
Продукти:
Формата за торта е с диаметър 26 см.

Блат:
8 яйца
155 гр. брашно
200 гр. пудра захар
35 гр. какао
50 гр. масло
1 пакетче ванилия
щипка сол

Крем:
3 жълтъка
250 гр. масло
1 опаковка от 395 гр. кондензирано подсладено мляко
3-4 супени лъжици какао
4 супени лъжици вода
1 пакетче ванилия

Ганаш за глазура:
300 гр. черен шоколад
1 малка опаковка (200мл) подсладена животинска сметана
80 гр. масло

За сиропиране:
За всеки блат сироп от 1 супена лъжица захар и 1 супена лъжица вода, 1 супена лъжица коняк или ликьор по желание.

Мармалад от кайсии за намазване на горния блат.

Приготвяне:
Яйцата се разделят на жълтъци и белтъци.
На водна баня жълтъците с част от пудрата захар се бият, докато побелеят и се сгъстят.
Изчаква се да се охладят леко и към тях се прибавят пресетите брашно и какао. Сместа се разбърква, докато стане хомогенна.
Добавя се разтопеното и охладено масло.
Белтъците се разбиват с щипка сол. Към тях се добавя останалата захар и се разбиват, докато станат с меки връхчета.
Белтъците се прибавят към горната смес и се всичко се разбърква внимателно с шпатула. Целта е да не спаднат белтъците. 
Сместа се излива във форма за торта с диаметър 26 см, на дъното на която е поставена хартия за печене.
Изпича се при температура около 160 градуса Целзий с включен вентилатор. При проверка с дървено шишче то трябва да излезе сухо. 
Блатът се охлажда на скара.
Разрязва се на 3 части.

3-те жълтъка заедно с 3 супени лъжици вода се разбиват на водна баня.
Към тях се прибавя подсладеното кондензирано мляко и продължава да се разбърква, докато се сместа се посгъсти. Охлажда се.
Маслото се разбива с миксер на пухкав крем. Ароматизира се с ванилия.
Към него, постепенно и при непрекъснато разбиване, се добавя крема от жълтъците и кондензираното мляко.
Какаото се разбърква на гладка каша с 1 супена лъжица вода и се добавя към готовия крем. 
Разбива се всичко добре.

Всеки блат се сиропира със сироп от 1 супена лъжица захар и вода и коняк.
Върху най-долния и среден блат се разпределя приготвения крем. По желание се оставя от него за намазване борда на тортата.
Най-горният блат също се сиропира и поръсва с коняк. 
Намазва се с мармалад от кайсии. 
Тортата се оставя за около 1 час на стайна температура, за да се разпределят ароматите. 
Оставя се за около час в хладилника, за да стегне.
През това време се приготвя ганаш за глазура.
Сметаната се кипва и тенджерката се отстранява от котлона. 
Шоколадът се начупва на парчета и се слага в горещата сметана. Добавя се и маслото.
Всичко се разбива с тел, докато се получи еднородна смес.
Ганашът се оставя да се поохлади.
Нанася се върху тортата, като се започва от средата към периферията.
Заглажда се внимателно.
Тортата се украсява по желание и се съхранява в хладилник.
Ако имате възможност я консумирайте на другия ден.


сряда, 6 май 2015 г.

Честит Гергьовден и рецепта за Елбасан тава

Честит Гергьовден! 
Това е любим празник на всички българи.
Пролетен и много красив празник!
По традиция се приготвя агне. Може, както е в моя случай и месо от яре.
Тази година реших, че няма да пека традиционната пълнена плешка с ориз, дреболии и много зелении. Искаше ми се да опитам нещо ново.
Идеята за рецептата я подхвърли братовчед на мъжа ми. Спомни си с умиление как негова леля, сръбкиня, е готвила "Елбасан тава" по празници. За съжаление той не си спомняше какво точно представлява готовото ястие.
Поразрових се тук и там и открих нещо много любопитно. Ястието се приготвя в Албания, Косово, Македония, Сърбия, България, Турция и кой знае още къде. Което още веднъж показва, че всички ние на Балканите сме си близки, въпреки нещата, които говорим и някои напъни на политиците да ни разделят.
Навсякъде е известно с името Елбасан тава. В България е известно като "Млечен гювеч". Поне това име открих в някои по-стари готварски книги.
Тъй като бях на екскурзия в Албания, много се надявах, че някъде ще опитам ястието. Все пак Елбасан е град в Албания.
Уви, туроператорът поема стадото туристи, предлага им популярна и общоизвестна храна.
Но мисля, че успях да се справя. След като домашните одобриха творението ми, значи такава е рецептата. Или поне за мен ще бъде точно такава!
Продукти за 2-3 порции:
500 гр агнешко (ярешко) обезкостено месо
1 кофичка кисело мляко
2 яйца
1 супена лъжица масло
1 супена лъжица брашно
5-6 скилидки чесън
3-4 иглички розмарин
сол и черен пипер на вкус
1/2 чаена лъжичка червен пипер

Приготвяне:
Месото се почиства от тлъстини.
Поставя се в тавичка.
Посолява се и се поръсва с черен пипер.
Отстрани се слагат игличките от розмарина.
Сипва се около 250 мл вода.
Тавичката се покрива с фолио.
Първоначално фурната е с температура 200 градуса Целзий.
След като месото се запече, градусите се намаляват на 150.
Месото се изпича до готовност и се накъсва на парченца.
Опитва се на сол. Не трябва да е пресолено, защото се залива със сос, в който има също сол.
Поръсва се с червения пипер, разбърква се.
Разпределя се в отделни керамични съдове.
В маслото се запържва брашното.
Разрежда се с киселото мляко. Бърка се непрекъснато до получаване на гъст сос.
Подправя се със сол, черен пипер и счуканите скилидки чесън.
След като се поохлади към него се добавят яйцата и отново се разбърква.
С така приготвения сос се залива месото.
Глинените съдове поставят отново във фурната, която трябва да е студена.
Включва се на 175 градуса Целзий и ястието се запича около 20 минути..
Готовата Елбасан тава трябва да е запечена до златисто.
Ястието трябва да остане сочно.
Сервира се със салата и стръкове пресен чесън. И никак не е излишно някакво охладено питие. Каквото предпочитате.

Моето месо беше малко по-мазно. Затова при запържването на брашното използвах 1 супена лъжица от отделилия се сок при печенето. Масло не съм използвала.
Освен това отчетох, че носи още 1-2 скилидки чесън. Но това е въпрос на предпочитание.
Тази рецепта е идеална ако ви е останало печено агнешко, което искате да освежите.

Може би някога ще се върна отново в Албания, за да разгледам още веднъж красивата природа и интересни градове. За мен това е една вертикална държава. Пътят криволичи край реки и навсякъде се издигат горди планини.
Искам да ви покажа началото на уличка със сувенири в град Круя. Продават се носии, произведения на албанските занаятчии, антикварни вещи. Искате ли например телефон "Сименс" от 1930 година?! Търсете го в някое магазинче, разположено във въпросната чаршия. Искате ли красиви дървени лъжици и подноси, медни джезвета и други скъпи на сърцето ви вещи, които ни напомнят за детството? Ще ги намерите пак там. 
Прозвуча като лоша реклама, но това е истината. 
В град Круя е разположена крепост, която е била последното убежище на съпротивата, ръководена от Скендербег срещу османското нашествие на Балканите. Пада чак след неговата смърт.
Сега там има музей на албанския национален герой. От върха на кулата се разкрива приказна гледка.
Посетя ли отново Албания, ще се постарая да опитам автентична местна храна. Там продуктите са пресни, истински и много, много вкусни. Зехтинът и зеленчуците, които произвеждат, виното и бирата са чудесни. Поне това опитах. Очарована съм от качеството им.
   
За финал на тази предълга публикация поднасям лалета на всички именици.








  

неделя, 1 март 2015 г.