четвъртък, 25 декември 2014 г.

Честита Коледа!



ЧЕСТИТО  РОЖДЕСТВО  ХРИСТОВО!   
Нека светлината влезе във вашите домове.
Пожелавам ви от сърце преди всичко здраве и много щастие!

вторник, 23 декември 2014 г.

Коледни бисквитки с брашно от рожков и овесени трици


По време на Коледните празници трябва да има по нещо вкусно и сладичко за всеки.
Специално сътворих тези диетични бисквитки за моя скъпа роднина. Много се надявам, че ще ги хареса, както и Вие, ако решите да ги направите.
Имат интересен и леко пикантен вкус. И ако можете да си позволите да консумирате сладки напитки, вървят идеално към коледното греяно вино.



Продукти:
90 гр. масло
1 яйце
1 чаена лъжичка подсладител
60 гр. овесени трици
70 гр. брашно от рожков
40 гр. ръжено брашно
60 гр. смлени орехи
2 супени лъжици прясно мляко или вода
1 чаена лъжичка бакпулвер
щипка сол
1 чаена лъжичка канела
1 чаена лъжичка бурбонска ванилена захар
1/2 чаена лъжичка смлян джинджифил
щипка черен пипер

допълнително ръжено брашно за омесване

Приготвяне: 
От продуктите се омесва ронливо тесто.
Трябва да се събере на топка.
Ако тестото лепне много, добавете още малко ръжено брашно. Ако стане много сухо и не може да се събере на топка, добавете малко прясно мляко или вода. Тестото трябва да е меко.
Съберете на топка, завийте във фолио за свежо съхранение и приберете в хладилника за половин час.
Разточете на кора с дебелина 2 мм и изрежете фигурки по желание. Работете внимателно, защото разточеното тесто лесно се чупи. 
Подредете бисквитките в тава, застлана с хартия за печене.
Ако не искате да точите, оформете с навлажни ръце топчета с диаметър около 3см.
Подредете ги върху хартия за печене. Приплескайте топчетата, за да се получат плоски бисквитки.
Бисквитките се пекат около 7 минути в предварително нагрята фурна до 1700 С  при включен вентилатор.
Изпечените бисквитки се подреждат върху скара, за да се охладят.
Украсяват се според желанието.

Съхраняват се в затворени съдове.


Подсладителят може да се замести със 80 гр. кафява захар или 2-3 супени лъжци мед. Степента на подслаждане зависи от личните предпочитания. 

неделя, 14 декември 2014 г.

Френска супа с праз и картофи

Продукти:
2 стръка праз
2 -3 картофа
2 литра вода
Сол на вкус
Черен пипер
Краве масло
Лимонов сок

Приготвяне:
Празът се почиства. Нарязва се ситно.
Картофите се обелват и се нарязват на кубчета.
Във врящата и подсолена вода се слагат нарязаните праз и картофи.
Когато зеленчуците омекнат, супата е готова.
При сервиране всеки си слага на вкус черен пипер, краве масло и лимонов сок.

Тази супа е изключително лесна и много вкусна, даже и без масло. 
Без мазнина или с растителна такава е подходяща за пости. 



четвъртък, 11 декември 2014 г.

Постни ванилови сладки



Продукти:
За тестото:
2 кафени чашки олио
1 кафена чашка топла вода
2 кафени чашки захар
1 амонячна сода
1/2 чаена лъжичка бакпулвер
На върха на ножа сода бикарбонат
1-2 пакетчета ванилия
Брашно за меко тесто

За слепване на сладките: конфитюр от малини 
За поръсване на сладките: пудра захар+2 ванилии

Приготвяне:
Брашното се смесва със содата бикарбонат и бакпулвера.
Размесва се със захарта. В кладенче се изсипва олиото.
Амонячната сода се разтваря в топлата вода и се добавя към другите продукти.
Добавят се 1-2 ванилии.
Омесва се меко тесто и се оставя да почине минимум 30 минути.
Разточва се кора тънка кора и се изрязват фигурки с  формички за сладки.
Половината сладки се правят с отвор.
Пекат се върху хартия, в предварително нагрята фурна до 175 градуса Целзий, фурна.
Изпечените сладки трябва да са бледорозови, почти бели.
Слепват се с конфитюр от малини.
Поръсват се с пудра захар, смесена с ванилия.
Оставят се да престоят поне 2-3 дни преди консумация.
Имат много дълъг период на трайност.

Чашата, с която ги приготвям, е с вместимост 200 мл.
При тази доза се изразходва около 1 кг брашно.
Ако се отдели олио от тестото, значи е много меко и се омесва допълнително с още малко брашно.   

понеделник, 8 декември 2014 г.

Торта "Алказар" за моя рожден ден

Рожденият ми ден отмина преди десетина дни. Но чак сега ми остана време да Ви покажа рецептата на тортата за празника ми.
Това е фамилната торта на семейството на моята приятелка Нинчето. Научила съм я от нейната майка, лека й пръст.
Живеехме с Нинчето заедно в една квартира. Беше времето на „развития социализъм”. Нямахме никакви уреди за облекчаване на домакинския труд. Разполагахме с тел за разбиване, прословутото дъно от електрическа тенджера, фурна със съмнителни достойнства и много желание. В онези години хартията за печене беше мит. Добре че имах паус, та с него се спасяваше положението. Намазан с мазнина върши работа.
„Опасното” дело по производство на тортата, наричана от нас „алказарчето”, ни отне първия път 5 часа. Да, но после се специализирахме и сведохме времето до 3 часа. Все пак действахме и двете. 
От времето на онези мои „мътни” момински години не съм правила тази торта. И сега за моя рожден ден реших, че отново е дошъл нейният час.
Нинчето каза, че съм се справила блестящо. Горда съм от нейната похвала. Благодаря ти, приятелко!


         Продукти:
Блат:
12 белтъка
450 гр. ситно смлени орехи
130 гр. захар
2 супени лъжици нишесте или галета
3 супени лъжици коняк или тъмен ром

Яйчен крем:
12 жълтъка + 2 цели яйца
150 гр. захар
100 гр. горчив шоколад или 2 препълнени 
супени лъжици какао
1 малка опаковка заквасена сметана
2 супени лъжици коняк
2 пакетчета ванилия

Крем от масло:
300 гр. масло  + 1 супена лъжица пудра захар

Портокалови корички от сладко
Форма за торта с диаметър 26 см.

Приготвяне:
Блат:
Белтъците се разбиват много добре на пяна.
Постепенно се добавя захарта, като разбиването продължава, докато се получат лъскави и твърди връхчета.
Орехите и нишестето(галета) се добавят постепенно към белтъчната смес, като се ръзбърква леко с  шпатула.
Сместа за блатовете се ароматизира с коняка.
Върху хартия за печене се очертават 4 кръга с диаметър 26 см.
Белтъчната смес се разделя на четири равни части и се разстила върху хартията за печене. Най-лесно това става с пош с голям кръгъл накрайник.


Фурната се загрява на 100 градуса Целзий, като блатовете трябва не да се пекат, а да се изсушат.
Могат да се пекат два по два във фурна с включен вентилатор.
Времето за печене на два блата едновременно, в зависимост от фурната, е приблизително 40-50 минути.
Получават се 4 бр. белтъчно-орехови кори, които трябва да са на цвят бели.

Крем от жълтъци:
12 жълтъка + 2 цели яйца и захарта се бият с тел на водна баня, докато се сгъстят. Гъстотата  трябва да е като на кисело мляко и лъжица, прекарана по дъното на съда, да прави пътека. 


Изчаква се кремът да се охлади и се добавя заквасената сметана. Може и без сметаната, но според мен тя олекотява целия крем.  

Крем от масло:
Маслото, което е със стайна температура, се разбива на пяна с 1 лъжица пудра захар. Захарта се слага, за да се разбие маслото по-лесно. 

Двата крема се смесват, като температурата им трябва да е еднаква
Сместа се ароматизира с ванилия и коняк.

Горчивият шоколад се разбива на водна баня. Охлажда се и се добавя към маслено-яйчния крем. Готовият крем се разбива с миксер.

Ако нямате горчив шоколад и използвате какао, то го разбърквате с малко вода на гладка каша. Сварявате го. Внимавате да не загори. Не се слага захар.
Какаовата смес се охлажда и се добавя се към маслено-яйчния крем. Всичко отново се разбива с миксер. 

Сглобяване на тортата.
Отделя се една трета от крема за намазване на тортата отвън.
Върху поднос се слага първата белтъчно-орехова кора. Намазва се с крем. Поръсва се с портокалови корички от сладко. Коричките са отцедени от сиропа.
Поставя се втората кора, намазва се с крем, поръсва се с портокалови корички и така, докато подредите всички кори.


Тортата се намазва отвън с отделения крем. Заглажда добре.
Оставя се на стайна температура за няколко часа, за да се разпределят ароматите.
След това може да се прибира в хладилник или в хладно помещение.

Украсете я според вдъхновението Ви.
Може да нашарите крема вълнообразно с вилица. Така постъпваше майка ми, защото имаха приятел, който не ядеше торта, която е с украси.
Аз я украсих с борд от бял и черен шоколад и портокалови корички от сладко.


Нормално тази торта се разрязва на 16 парчета. 

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Дип от авокадо

Този дип или казано по народному "мазилце за препечена филийка" научих в края на ерата на социализЪма. 
Авокадото се появи за първи път в нашата страна в онези, ох, далечни години. И все още нямаше информация как се приготвя, как се консумира и т.н.
В днешно време продължавам да харесвам авокадо. Зная, че ако го наплескам на лицето си като мексиканките, ще стана неземно красива. Да не повярваш де. :girl_haha: 
Авокадото го използвам за различни салати. Но продължавам да харесвам най-много този изчистен вариант.

Продукти:
1 брой авокадо
1 стрък пресен чесън или 2-3 скилидки стар чесън
1 чаена лъжичка зехтин
сол на вкус
лимонов сок на вкус

Приготвяне:
Авокадото се почиства от външната обвивка. Отстранява се костилката.
Пасира се в блендер заедно с чесъна.
Веднага се подправя с лимоновия сок, за да не потъмнее.
Получената смес се подправя със зехтин и сол. 
Преди консумация дипът се охлажда. 




събота, 15 ноември 2014 г.

Патладжани с плънка от орехи и гъби


Продукти:
2 бр. средно големи  патладжана с тегло около 500 гр.
250 гр. гъби
1 голяма глава лук
1 морков
150 гр. синьо сирене
1 голяма шепа накълцани орехи
2 супени лъжици зехтин
Сол и черен пипер на вкус
Около 50 мл вода

Зехтин за намазване на тавичката
50 гр. настърган пармезан или кашкавал за поръсване

Приготвяне:
Патладжаните се измиват.
Разрязват се по дължина.
Издълбава се патладжана, като се оставя дебелина на стената около 1 см.
Кухината се посолява и се оставя около 30-40 минути да се отцеди кафявата вода.

Лукът и морковите се нарязват ситно.
Задушават се в 1 супена лъжица зехтин под капак при умерена температура на котлона.
Когато омекнат към тях се добавят почистените и нарязани на ивички гъби.
Към задушените зеленчуците се добавя синьото сирене и се разбърква, за да се разтопи.
Към сместа се слагат накълцаните орехи.
Подправя със сол и черен пипер на вкус.
Лодките от патладжани се изплакват. Отцеждат се.
Слагат се в тавичка , намазана леко със зехтин, с отвора нагоре.
Намазват се вътре със зехтин – 1 супена лъжица.
Напълват се със зеленчуковата смес.


Тавичката се покрива с фолио.
Ястието се пече при температура около 175 градуса Целзий с включен вентилатор, докато патладжанът омекне.
Отстранява се фолиото.
Патладжаните се поръсват с настъргания пармезан или кашкавал.
Тавичката се връща обратно във фурната, докато патладжаните се запекат  и се получи златиста коричка.

На мен ястието ми хареса и топло и студено.
Ако остане от плънката, може да се разпредели около патладжаните или да се напълнят гъби.

сряда, 12 ноември 2014 г.

Крем с ябълки и жълтъци

Есента е чуден сезон. Предлага огромни възможности за приготвяне на десерти.
Аз съм любител на ябълките. Затова приготвих крем, в състава на който има пюре от този плод.


В рецептата съм използвала подсладител, който е пригоден за термична обработка и не се отразява на вкуса на крема. 
Можете да използвате захар на вкус вместо подсладител.


Продукти:
2 жълтъка
3 супени лъжици нишесте
600 мл прясно мляко
1 супена лъжица подсладител, който може да се използва при термична обработка или около 3 супени лъжици захар
Лимонова кора или 1/2 капсула лимонова есенция
Бучка масло с размер на орех

2 много големи кисели ябълки (например сорт „Грени Смит”)
1-2 супени лъжици вода


1 пакетче желатин на д-р Йоткер
2-3 супени лъжици вода
Сок от 1/2 лимон
Още 2 супени лъжици вода

Приготвяне:
Жълтъците и нишестето се разбиват на гладка каша с малко хладко мляко.
Добавя се подсладителят.
При непрекъснато бъркане с тел се налива на струйка останалото мляко, което може да е леко затоплено.
Тенджерата със сместа се слага на котлон, който е включен на средна степен.
Кремът се бърка непрекъснато, докато се сгъсти.
Отстранява се тенджерата от огъня.
Кремът се ароматизира с лимоновата кора или лимоновата есенция
Добавя се маслото.

Ябълките се почистват от кората и семенната част.
Нарязват се на парчета.
Задушават се под капак с 1-2 лъжици вода.
След като се охладят се пасират на пюре.
Добавят се към яйчения крем.

Желатинът се накисва с малко вода, докато набъбне.
В друг съд се затоплят 2 супени лъжици вода и лимоновия сок.
Добавя се течността към желатина.
Същият се стопява на водна баня.
Оставя се да се охлади.
Преди да се желира се добавя към крема с ябълки и жълтъци.
Всичко се разбива с миксер, за да се хомогенизират съставките.
Разпределя се в чаши.
Кремът се сервира добре охладен.

Украсата е по желание.

петък, 7 ноември 2014 г.

Печени червени чушки с хрян

С тази публикация искам да завърша засега раздела с туршиите. 
Рецептата не се среща често. Аз поне не съм я виждала.
Зная я от моята майка.
Чушките са много вкусни, а от от хряна стават приятно пикантни.
Продукти:
За 5 кг червени чушки
4-5 корена хрян
1 литър винен оцет 6%
1 чаша*  сол
1/2 чаша захар
Препържено и охладено олио


*Чашата е с вместимост 200мл.

Приготвяне: 
Червените чушки се опичат, обелват и се оставят в наклонен съд,
за да се отцеди сокът им.

Хрянът се настъргва на ситното ренде. Аз го смлях в кухненския робот. 
От предвидените оцет, сол и захар се сварява марината и се охлажда.
Чушките се нареждат в стъклен съд, като върху всеки ред се ръси от настъргания хрян.

Заливат се с охладената марината, като трябва да потънат в нея.
Така приготвените чушки престояват в маринатата на хладно от 12 до 15 часа. 
След това се отцеждат от маринатата, без да се маха хряна.
Чушките се подреждат плътно в буркани от компот и се заливат  с препържено и охладено олио.


Туршията не се стерилизира. Съхранява се на хладно. 
Преди консумация трябва да престои поне една седмица.
Опитайте и вярвам, че няма да съжалявате.






вторник, 4 ноември 2014 г.

Туршия "Марга"

Рецептата дойде при мен от приятелката ми Марга.
Не съм правила друг път туршия по тази технология.
Тъй като количеството на зеленчуците ми се видя огромно, направих малко за проба.
И, ако съм жива и здрава догодина, пак ще я направя.
Продукти за пълна доза:
10 кг зеле
4 кг карфиол
4 кг моркови
4 кг камби    
1 глава целина
листа от целина
1 кг сол
8 л вода
3 шишета по 700 мл винен оцет = 2.10 л
800 гр. захар
черен пипер на зърна
по желание скилидки чесън
Приготвяне:
Зеленчуците се почистват, измиват и нарязват ситно.
Посипват се с 1 кг сол и се заливат с 8 л вода.
Така престояват 24 часа, като периодично се разбъркват.
След 24 часа се отцеждат от течността.
Отделената вода със сол се изхвърля.
800 гр. захар се разтварят в 2.10 л винен оцет.
С тази смес се заливат отцедените зеленчуци.
Така престояват 48 часа, като отново се разбъркват периодично.
След този период зеленчуците се слагат в буркани.
Добавят се зърната черен пипер и скилидките чесън.
Заливат се с получения сок, от захар, вода и това, което зеленчуците са отделили.
Туршията не се стерилизира.
Количеството зеленчуци за пълна доза за нуждите на нашата фамилия е огромно.
Аз приготвих 1/10 от него.
Сметнах общото тегло на зеленчуците – с главата целина приблизително 23 кг .
Или аз съм използвала:
2,30кг смесени зеленчуци
100гр сол
800 мл вода
210 мл оцет
80 гр. захар
От това количество напълних един буркан с вместимост 2 л.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Кисели краставички по руска рецепта

Това е любимата туршия на съпруга ми.
Рецептата е наистина руска. Това са краставички, които щом станат готови и веднага се започва консумацията им. С хубава българска ракия. Евентуално може и с водка.
Няма точно количество на краставичките. Колкото закупите.
За ориентир мога да отбележа, че за 1 буркан с вместимост 3 л са необходими около 2 кг краставички.
Продукти:
Краставички
Винен оцет
Сол
Черен синап
Съцветия от копър или семена от копър

Приготвяне:
Краставичките се измиват и се накисват 2-3 часа в студена вода.
Нареждат се в бурканите, в които ще се съхраняват.
Бурканите се доливат със студена вода. 

Водата обратно се излива в съд и се премерва.
Приготвя се разтвор за заливане на зеленчука, като пропорцията е:


на 14 чаши вода
1 чаша сол
1 чаша винен оцет.


Маринатата се сварява и охлажда.
Във всеки буркан се поставят 2-3 супени лъжици синапено семе, завързано в марля.
Между краставичките се поставят съцветия от копър или 2-3 супени лъжици семе от копър.

Заливат се с охладената марината.
След третия ден туршията се претака 5-6 пъти.
Консумира се веднага след като е готова.


Съцветията от копър придават приятен вкус, а синапът прави краставичките хрупкави.



неделя, 2 ноември 2014 г.

Сладкиш с тиква и Хелоуин

Знаем, че Хелоуин не е български празник. И какво от това. Винаги е хубаво да се разнообразим, да се повеселим и не на последно място да похапнем нещо вкусно.
Разрових старата тетрадка на мама и намерих тази рецепта, която много ми хареса. 


Продукти:
За корите:
200 гр. меко масло
7 супени лъжици студена вода
Брашно за умерено твърдо тесто – около 300 гр.
Щипка сол

За плънката:
Около 200 гр. настъргана тиква
1 чаша нарязани орехи
2 супени лъжици галета
2-3 супени лъжици захар
1 чаена лъжичка канела

Приготвяне:
От маслото, водата и брашното се омесва тесто.  
Оформя се топка.
Завива се във фолио за свежо съхранение.
Поставя се в хладилник, за да отпочине тестото около 2 часа.

Приготвя се плънката.
Настъргва се тиквата.
Към нея се добавят захарта, орехите, галетата и канелата.
Разбърква се.
Тестото се разделя на две равни части.
Кръгла форма  с диаметър 26 см. се намазва съвсем леко с масло.
Половината тесто се разточва и с получената кора се покрива дъното на формата.
Надупчва се леко с вилица.
Върху кората се разстила плънката.
Втората част от тестото също се разточва и се покрива плътно плънката.
Сладкишът се надупчва на няколко места с вилица.
Пече се около 25 минути във фурна, предварително загрята на 175 градуса Целзий с включен вентилатор.  
Още топъл сладкишът се наръсва обилно с пудра захар.

Весел Хелоуин!

вторник, 28 октомври 2014 г.

Спомен за лятото, миди и салата от миди

В тези студени и снежни октомврийски дни душата ми се топли със спомени за септемврийското море и слънце .
През септември небето е много специално. Сиво-синьо, даже сребристо. Усеща се есента. Но морето е приказно топло и бистро. Много харесвам този период от годината. Всъщност ние винаги ходим по това време на море.
Харесали сме си една къща в малко селце близо до Кавала, където цари тишина и спокойствие. Само кукуригането на нахален петел ни буди сутрин. Но той ще свърши някой чуден ден като супа в голямата тенджера, която хазяинът любезно ни предоставя.
Плажът е с прекрасен пясък,  морето е бистро и плитко. 
В далечината се виждат очертанията на остров Тасос. Щом ги зърна и веднага нещо ми потреперва под сърцето. Сещам се, че всичко това е било българска територия. Уви. Както и да е, няма да се занимаваме с миналото.

Страхотна атракция се оказа съботният пазар в Кавала. Попаднахме на него случайно. Това е пазар като всички други.  С много зеленчуци, плодове, маслини и битачна част, в която основен артикул са пердетата и жакардовите покривки.
По-възрастните като мен си спомнят мечтата на соц. домакинята – „гръцки пердета”! Освен това се продава и домашна ракия – „ципуро” със и без анасон.
Над сергиите се разнася страхотна глъчка. Всеки хвали стоката си, но го прави много атрактивно и на висок глас. От всички страни се разнасят викове, които представляват възхвала на предлаганата стока. Жалко, че не разбирам езика. Вероятно забавата би била още по-голяма. Била съм в Турция на пазар за зеленчуци и други „необходими” за живота на човека – турист стоки, но такава шумотевица не съм чувала. Може би само в арабските страни има нещо подобно.
Много обичам да се шляя из пазарите за зеленчуци и плодове. Да не говорим за тези за цветя. Там мога да прекарам деня си. Винаги е толкова цветно и весело.

На пазара в Кавала в един момент се натъкнахме на хладилна ракла на колела. Пълна с пресни миди от Егейско море. Извадени сутринта и след няколко часа докарани на пазара. Какво му трябва повече на любителя на морски дарове.
Продукти:
2 кг миди с черупките
2 литра морска вода или 4-5 супени лъжици морска сол + вода
1 бутилка от 700 мл бира

Лимон и студено бяло вино или бира от запотено шише.

Приготвяне:
Мидите се изплакват. Махат се тези, които са с разтворена черупка.
Слагат се в голяма тенджера.
Заливат се с морската вода и бирата.
Ако няма морска вода в тенджерата се слага морската сол, бирата и се долива с обикновена вода.
Мидите трябва да се покрият с течността.
Варят се 3-4 минути. Щом мидите започнат да се разтварят са готови и тенджерата се отстранява от котлона.
Изваждат се в голяма купа.
Тези миди, които не са се разтворили са негодни за консумация.
Вземате си мида. Внимавайте! Пари!
Почиствате я от водораслото, заливате я с малко лимонов сок и „Да ви е сладко”.
Не забравяйте да отпиете от студеното бяло вино или бира.
Най приятно е да използвате черупката като малка лъжичка. Така ще се насладите и на сока, който е останал в нея.
И не забравяйте, че това кулинарно удоволствие е пълно, когато  споделите трапезата си с приятели. 

САЛАТА ОТ МИДИ:

Ако искате да се разнообразите, то може от приготвените по описания начин миди да приготвите салата.

Продукти:
Почистени ядки от сварените по горния начин миди
2-3 стръка пресен лук
3-4 стръка копър
3-4 стръка магданоз
1 супена лъжица зехтин
Лимонов сок и черен пипер на вкус   

Приготвяне:
Поръсвате ядките от миди с лимонов сок, зехтин и черен пипер.
Сол се слага само ако прецените, че не са ви достатъчно солени.
Пресният лук и зелените подправки се нарязват ситно.
Добавят се към салатата.
Всичко се разбърква се и се оставя поне 30 минути, за да се ароматизират мидите.
В хладилник салатата може да престои до 24 часа.

Публикацията стана много дълга, но ми се иска да споделя няколко снимки от друго райско кътче в Гърция – остров Амулиани. Намира се в близост до третия ръкав на Халкидики – Атон. До него се стига с ферибот, който пътува 15 минути.
Островът предлага изумителни плажове и бистро море.
В средата на септември там е пусто. Децата са тръгнали на училище и всеки ден пътуват с ферибота до сушата и обратно. На пристанището на острова яхват мотопеди или велосипеди и се отправят към къщите си. Така и не зная какво се случва, когато е зима и има силно вълнение. Може би си мислите, че там няма вълни. Ами. Има и още как. Пътувала съм до остров Тасос на 30 декември. Имаше такива вълни, че си спомних за Титаник, потъването му и т.н. Може би пък при вълшебния остров да не стават такива работи.
И нали вече е свършил активният сезон половината заведения не работят.
Но нищо не може да помрачи усещането, че това е райско кътче. Има хотели, къщи за гости, къмпинг и всичко необходимо за едно приятно летуване.
Ето една лодка, превърната в голям цветарник.
А това е приятелят ми Рики. Булонка на 11 месеца. Млад и енергичен.
С удоволствие се разхожда по пясъка на остров Амулиани. И ето стъпки в пясъка.
Красива украса на крайбрежно заведение.
До пристанището има малък параклис. 
Ето и фериботът. Трябва да се връщаме обратно на сушата и от там да поемем към Кавала. 
Този остров с чудните си заливчета и непокътната природа не се забравя. Дай Боже догодина да се върна в това райско кътче. Пожелавам ви го и на вас.