вторник, 28 октомври 2014 г.

Спомен за лятото, миди и салата от миди

В тези студени и снежни октомврийски дни душата ми се топли със спомени за септемврийското море и слънце .
През септември небето е много специално. Сиво-синьо, даже сребристо. Усеща се есента. Но морето е приказно топло и бистро. Много харесвам този период от годината. Всъщност ние винаги ходим по това време на море.
Харесали сме си една къща в малко селце близо до Кавала, където цари тишина и спокойствие. Само кукуригането на нахален петел ни буди сутрин. Но той ще свърши някой чуден ден като супа в голямата тенджера, която хазяинът любезно ни предоставя.
Плажът е с прекрасен пясък,  морето е бистро и плитко. 
В далечината се виждат очертанията на остров Тасос. Щом ги зърна и веднага нещо ми потреперва под сърцето. Сещам се, че всичко това е било българска територия. Уви. Както и да е, няма да се занимаваме с миналото.

Страхотна атракция се оказа съботният пазар в Кавала. Попаднахме на него случайно. Това е пазар като всички други.  С много зеленчуци, плодове, маслини и битачна част, в която основен артикул са пердетата и жакардовите покривки.
По-възрастните като мен си спомнят мечтата на соц. домакинята – „гръцки пердета”! Освен това се продава и домашна ракия – „ципуро” със и без анасон.
Над сергиите се разнася страхотна глъчка. Всеки хвали стоката си, но го прави много атрактивно и на висок глас. От всички страни се разнасят викове, които представляват възхвала на предлаганата стока. Жалко, че не разбирам езика. Вероятно забавата би била още по-голяма. Била съм в Турция на пазар за зеленчуци и други „необходими” за живота на човека – турист стоки, но такава шумотевица не съм чувала. Може би само в арабските страни има нещо подобно.
Много обичам да се шляя из пазарите за зеленчуци и плодове. Да не говорим за тези за цветя. Там мога да прекарам деня си. Винаги е толкова цветно и весело.

На пазара в Кавала в един момент се натъкнахме на хладилна ракла на колела. Пълна с пресни миди от Егейско море. Извадени сутринта и след няколко часа докарани на пазара. Какво му трябва повече на любителя на морски дарове.
Продукти:
2 кг миди с черупките
2 литра морска вода или 4-5 супени лъжици морска сол + вода
1 бутилка от 700 мл бира

Лимон и студено бяло вино или бира от запотено шише.

Приготвяне:
Мидите се изплакват. Махат се тези, които са с разтворена черупка.
Слагат се в голяма тенджера.
Заливат се с морската вода и бирата.
Ако няма морска вода в тенджерата се слага морската сол, бирата и се долива с обикновена вода.
Мидите трябва да се покрият с течността.
Варят се 3-4 минути. Щом мидите започнат да се разтварят са готови и тенджерата се отстранява от котлона.
Изваждат се в голяма купа.
Тези миди, които не са се разтворили са негодни за консумация.
Вземате си мида. Внимавайте! Пари!
Почиствате я от водораслото, заливате я с малко лимонов сок и „Да ви е сладко”.
Не забравяйте да отпиете от студеното бяло вино или бира.
Най приятно е да използвате черупката като малка лъжичка. Така ще се насладите и на сока, който е останал в нея.
И не забравяйте, че това кулинарно удоволствие е пълно, когато  споделите трапезата си с приятели. 

САЛАТА ОТ МИДИ:

Ако искате да се разнообразите, то може от приготвените по описания начин миди да приготвите салата.

Продукти:
Почистени ядки от сварените по горния начин миди
2-3 стръка пресен лук
3-4 стръка копър
3-4 стръка магданоз
1 супена лъжица зехтин
Лимонов сок и черен пипер на вкус   

Приготвяне:
Поръсвате ядките от миди с лимонов сок, зехтин и черен пипер.
Сол се слага само ако прецените, че не са ви достатъчно солени.
Пресният лук и зелените подправки се нарязват ситно.
Добавят се към салатата.
Всичко се разбърква се и се оставя поне 30 минути, за да се ароматизират мидите.
В хладилник салатата може да престои до 24 часа.

Публикацията стана много дълга, но ми се иска да споделя няколко снимки от друго райско кътче в Гърция – остров Амулиани. Намира се в близост до третия ръкав на Халкидики – Атон. До него се стига с ферибот, който пътува 15 минути.
Островът предлага изумителни плажове и бистро море.
В средата на септември там е пусто. Децата са тръгнали на училище и всеки ден пътуват с ферибота до сушата и обратно. На пристанището на острова яхват мотопеди или велосипеди и се отправят към къщите си. Така и не зная какво се случва, когато е зима и има силно вълнение. Може би си мислите, че там няма вълни. Ами. Има и още как. Пътувала съм до остров Тасос на 30 декември. Имаше такива вълни, че си спомних за Титаник, потъването му и т.н. Може би пък при вълшебния остров да не стават такива работи.
И нали вече е свършил активният сезон половината заведения не работят.
Но нищо не може да помрачи усещането, че това е райско кътче. Има хотели, къщи за гости, къмпинг и всичко необходимо за едно приятно летуване.
Ето една лодка, превърната в голям цветарник.
А това е приятелят ми Рики. Булонка на 11 месеца. Млад и енергичен.
С удоволствие се разхожда по пясъка на остров Амулиани. И ето стъпки в пясъка.
Красива украса на крайбрежно заведение.
До пристанището има малък параклис. 
Ето и фериботът. Трябва да се връщаме обратно на сушата и от там да поемем към Кавала. 
Този остров с чудните си заливчета и непокътната природа не се забравя. Дай Боже догодина да се върна в това райско кътче. Пожелавам ви го и на вас.




неделя, 19 октомври 2014 г.

Орехова торта за 3-тия рожден ден на моя блог

Черпя ви с торта, защото днес моят блог има рожден ден. Преди 3 години на тази дата го извадих от нелегалност и той стъпи официално в интернет пространството. Не съм предполагала, че толкова дълго ще се занимавам с него. 
Създадох блога,  за да запиша предпочитаните от сина ми рецепти, който вече е самостоятелен и би желал да готви сам любимите си неща. 
Постепенно стана и моята "тетрадка" за нови и стари рецепти. 
Не бих могла да осъществя този свой проект без помощта на Пепи и Йоли. Благодаря ви, мили приятелки, за помощта и вниманието.
Покрай този блог открих и други приятели, чиито рецепти и пътеписи много ми харесват и винаги чета с огромно удоволствие.
Това е рецептата за торта, която се приготвя в моята фамилия за големи празници.
Научила съм я от майка си и леля си, а те от своята майка, моята баба. И при все че има много рецепти за орехови торти, бих искала да Ви предложа варианта, който съм научила от тях.

Продукти:
За блата:
8 яйца 
8 супени лъжици захар
8 супени лъжици счукани орехи
1 супена лъжица галета 
1-2 супени лъжици какао (зависи дали искате по-светъл или по-тъмен блат) 
1 супена лъжица ром или коняк
Настъргана кора от лимон


За крема:
6 цели яйца
2 чаши от по 200 гр захар
250 гр безсолно масло
3 супени лъжици какао, разтворени в 50 мл прясно мляко или 100 гр натурален шоколад, разтопен на водна баня.


За сиропиране:
Сироп, приготвен от 200 мл вода и сок от портокалово сладко
Ром или коняк


Допълнително за украса и между блатовете:
Крокан с орехи, начукан едро
Карамелизирани орехи
Портокалови корички от сладко

Приготовяне:
Блат:
Белтъците от 8-те яйца се разбиват на плътна пяна с миксер. 
Постепенно, продължавайки разбиването с миксер, към тях се прибавя захарта. 
След това се добавят 8-те жълтъка. Разбива се добре. Получава се пухкава смес.
Внимателно се добавят счуканите орехи, като се разбърква с шпатула.

Добавят се галетата, какаото, лимоновата кора и рома (коняка). 
Разбърква се внимателно, за да не спадне сместа.
В откопчаваща се форма за торта, застлана с хартия за печене, се изсипва внимателно сместа за блата. Формата е с диаметър 26 см.
Пече се в предварително нагрята фурна, като температурата първоначално е 175 градуса Целзий, а впоследствие температурата на фурната се намалява до 150 градуса Целзий.
Блатът е изпечен, когато при пробождането му леко с дървена клечка, тя излиза суха. 

Крем:
6-те цели яйца с 2-те чаши захар се разбиват с тел на водна баня на котлона.
Кремът е готов, когато придобие гъстота на квасено мляко.
Отделно се разбива 200 гр масло само с 1 супена лъжица захар на пяна.
Двата крема се смесват с внимателно бъркане. 
Важно! Кремовете трябва да са с еднаква температура. 
Какаото (без захар) се разтваря с млякото като течен шоколад в съд на  котлона. Ако се използва черен шоколад, съдът се поставя във водна баня. 
Охладената шоколадова смес се добавя към маслено-яйчения крем.


Сглобяване на тортата:
Блатът се разрязва на три платки (може и на две части).
Поставя се долната платка върху поставка за торта. 
Сиропира се леко със сиропа и коняка.
Намазва се с част от крема. Посипва се с портокалови корички, ситно нарязани.
Поставя се втората платка. Процедурата със сиропирането се повтаря. Намазва се с крем и се посипва с едро счукан орехов крокан.
Ако платките са две се посипват с крокан и портокалови корички едновременно.
Най-отгоре се поставя третата платка с гладката страна отгоре.
Сиропира се. Наръсва се с ром или коняк. 
Намаза се с останалия крем, който трябва да е приблизително 1/2 от общото количество.
Кремът се заглажда.
Тортата се украсява с карамелизирани орехи, портокалови корички, черен шоколад.
Готовата торта престоява 1-2 час на стайна температура за да се поемат ароматите от блатовете. 

След това се прибира в хладилник. 
Сервира се охладена, като е най добре да се консумира на другия ден.
Забележки:
Изпекох един блат от 2/3 от сместа, който разрязах на две части и още един от останалата 1/3-та от сместа. Би могло да се изпекат 3 отделни блата. Това е въпрос на преценка и свободно време.
Аз изпекох блатовете вечерта, а на другия ден приготвих крема и сглобих тортата.
Ако не обичате много сладко, може да намалите малко от захарта в крема и да увеличите количеството на какаото.
Когато тортата ще се консумира от деца, ромът (конякът) се заменя с 1/2 капсула есенция със съответния аромат. Тогава се увеличава водата за сиропиране на 300мл.
Изпълнявала съм тортата, като вместо портокалово сладко съм използвала плодовете и сиропа от сладко от зелени смокини.

петък, 10 октомври 2014 г.

Мъжката торта за 25-я рожден ден на Кирчо

В края на септември моето момче навърши 25 години. Как се изниза това време! Като че беше вчера, когато го водех по градинките. А сега е на път да стане дипломиран архитект. 
Сине, жив и здрав да си ни. 
Колкото и да бях заета успях да направя торта. Че какво е празник без торта! 
Рецептите на Йоли винаги са вдъхновение за мен. Този път направих вариант на нейната Торта Ани. Без украса, като за голям мъж.
Продукти:
Блат:
6 яйца
5 супени лъжици захар
5 супени лъжици брашно
3 супени лъжици какао
2 супени лъжици малинов ликьор или друг алкохол 
2 ванилии

Крем:
250 гр. рикота
250 гр. безсолна извара
1 голяма кофичка (400гр.) заквасена сметана
200 гр. бял шоколад
1 чаена чаша запечени и едро смлени орехи или други ядки
4 супени лъжици захар
2 бр. ванилия
2 пакетчета желатин на д-р Йоткер
50 мл. вода

Желиран пласт: 
750 мл. вода
4 супени лъжици захар
500 гр. горски  плодове - пресни или замразени
2 пакетчета желатин на д-р Йоткер

За сиропиране:
100 мл. вода
3 супени лъжици сладко от горски плодове - малини или боровинки
малинов ликьор или друг алкохол по желание 

Глазура:
200 гр. черен шоколад
80 гр. масло
120 гр. течна животинска сметана 

Приготвяне:

Блат:
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци.
Белтъците се  разбиват на пяна със захарта.
Добавят се жълтъците и отново се разбива.
Брашното и какаото се смесват.
Постепенно се добавят заедно с ликьора и ванилията към яйчената смес.
Разбърква се леко с шпатула.
Дъното на откопчаваща се форма за торта с диаметър 26 см. се покрива с хартия за печене.
Внимателно се изсипва сместа за блата във формата.
Пече се в предварително нагрята до 160 градуса Целзий фурна с включен вентилатор.

Желиран пласт:
Желатинът се залива с малко вода да набъбне.
Разтопява се на водна баня.
Водата със захарта кипва.
Добавят се горските плодове и се готвят 2-3 минути.
Не трябва да стават на пюре. 
Желатинът се добавя към плодовата смес.
Оставя се да се охлади.
Форма с диаметър 26 см. се тапицира с фолио за свежо съхранение на продукти.
Изсипва се охладената плодова смес. Съдът се поставя в хладилник или фризер, за да желира сместа.
Крем:
Белият шоколад се разтопява на водна баня.
Оставя се да се охлади.
Желатинът се залива с водата и се оставя да набъбне.
Разтопява се на водна баня, като се внимава да не заври.
Оставя се да се охлади, като се внимава да не желира. Ако това се случи, отново се разтопява на водна баня.
Изварата се пасира, за да няма бучици.
Разбива се заквасената сметана и рикотата със захарта.
Добавя се изварата.
Ароматизира се с ванилията. 
Към тази смес се добавят охладеният желатин и разтопеният бял шоколад.
Разбиват се добре с миксер.
Добавят се ядките и се разбърква всичко с шпатула.

За сиропиране:
Водата кипва, слага се сладкото и се разбърква.
Получава се течност за сиропиране.

Сглобяване на тортата:

Охладеният блат се разрязва на две хоризонтално.
Едната половина се поставя върху чиния за торта.
Монтира се ринг около блата и се стяга.
Блатът се сиропира с избрания алкохол и сиропа.
Намазва се с половината крем.
Тортата се оставя в хладилника, за да стегне кремът.
Желираният пласт се изважда внимателно от формата и се поставя върху желиралия крем.
Втората половина от крема се разбива отново с миксер.
Поставя се върху желирания пласт и се заглажда.
Върху крема се поставя другата половина от блата, който също е сиропиран.
Рингът се покрива с фолио за свежо съхранение и тортата се поставя в хладилник, за да стегне.

Приготвяне на глазурата:
Загрява се сметаната.
Отмества се от котлона и в нея се слага шоколада и маслото.
Разбърква се, докато се разтопи шоколадът и маслото.
Отстранява се внимателно ринга.
Охладената глазура си излива внимателно върху охладената торта.
Поставя се отново в хладилник, за да стегне глазурата.
Тортата се сервира охладена.

Блатът и желираният пласт приготвих от предния ден.

На другия ден приготвих крем, сглобих тортата и вечерта я залях с глазурата.
Получи се много лека и с плодов вкус торта. Нищо че по незнайни причини стана леко крива и търговският й вид никак го нямаше. 
Важното е, че рожденикът много я хареса, а и беше наистина с чудесен вкус.