Спомен за лятото, миди и салата от миди

В тези студени и снежни октомврийски дни душата ми се топли със спомени за септемврийското море и слънце .

През септември небето е много специално. Сиво-синьо, даже сребристо. Усеща се есента. Но морето е приказно топло и бистро. Много харесвам този период от годината. Всъщност ние винаги ходим по това време на море.

Харесали сме си една къща в малко селце близо до Кавала, където цари тишина и спокойствие. Само кукуригането на нахален петел ни буди сутрин. Но той ще свърши някой чуден ден като супа в голямата тенджера, която хазяинът любезно ни предоставя.

Плажът е с прекрасен пясък,  морето е бистро и плитко. 

В далечината се виждат очертанията на остров Тасос. Щом ги зърна и веднага нещо ми потреперва под сърцето. Сещам се, че всичко това е било българска територия. Уви. Както и да е, няма да се занимаваме с миналото.

Страхотна атракция се оказа съботният пазар в Кавала. Попаднахме на него случайно. Това е пазар като всички други.  С много зеленчуци, плодове, маслини и битачна част, в която основен артикул са пердетата и жакардовите покривки.

По-възрастните като мен си спомнят мечтата на соц. домакинята – „гръцки пердета”! Освен това се продава и домашна ракия – „ципуро” със и без анасон.

Над сергиите се разнася страхотна глъчка. Всеки хвали стоката си, но го прави много атрактивно и на висок глас. От всички страни се разнасят викове, които представляват възхвала на предлаганата стока. Жалко, че не разбирам езика. Вероятно забавата би била още по-голяма. Била съм в Турция на пазар за зеленчуци и други „необходими” за живота на човека – турист стоки, но такава шумотевица не съм чувала. Може би само в арабските страни има нещо подобно.

Много обичам да се шляя из пазарите за зеленчуци и плодове. Да не говорим за тези за цветя. Там мога да прекарам деня си. Винаги е толкова цветно и весело.

На пазара в Кавала в един момент се натъкнахме на хладилна ракла на колела. Пълна с пресни миди от Егейско море. Извадени сутринта и след няколко часа докарани на пазара. Какво му трябва повече на любителя на морски дарове.

Продукти:

2 кг миди с черупките

2 литра морска вода или 4-5 супени лъжици морска сол + вода

1 бутилка от 700 мл бира

Лимон и студено бяло вино или бира от запотено шише.

Приготвяне:

Мидите се изплакват. Махат се тези, които са с разтворена черупка.

Слагат се в голяма тенджера.

Заливат се с морската вода и бирата.

Ако няма морска вода в тенджерата се слага морската сол, бирата и се долива с обикновена вода.

Мидите трябва да се покрият с течността.

Варят се 3-4 минути. Щом мидите започнат да се разтварят са готови и тенджерата се отстранява от котлона.

Изваждат се в голяма купа.

Тези миди, които не са се разтворили са негодни за консумация.

Вземате си мида. Внимавайте! Пари!

Почиствате я от водораслото, заливате я с малко лимонов сок и „Да ви е сладко”.

Не забравяйте да отпиете от студеното бяло вино или бира.

Най приятно е да използвате черупката като малка лъжичка. Така ще се насладите и на сока, който е останал в нея.

И не забравяйте, че това кулинарно удоволствие е пълно, когато  споделите трапезата си с приятели. 

САЛАТА ОТ МИДИ:

Ако искате да се разнообразите, то може от приготвените по описания начин миди да приготвите салата.

Продукти:

Почистени ядки от сварените по горния начин миди

2-3 стръка пресен лук

3-4 стръка копър

3-4 стръка магданоз

1 супена лъжица зехтин

Лимонов сок и черен пипер на вкус   

Приготвяне:

Поръсвате ядките от миди с лимонов сок, зехтин и черен пипер.

Сол се слага само ако прецените, че не са ви достатъчно солени.

Пресният лук и зелените подправки се нарязват ситно.

Добавят се към салатата.

Всичко се разбърква се и се оставя поне 30 минути, за да се ароматизират мидите.

В хладилник салатата може да престои до 24 часа.

Публикацията стана много дълга, но ми се иска да споделя няколко снимки от друго райско кътче в Гърция – остров Амулиани. Намира се в близост до третия ръкав на Халкидики – Атон. До него се стига с ферибот, който пътува 15 минути.

Островът предлага изумителни плажове и бистро море.

В средата на септември там е пусто. Децата са тръгнали на училище и всеки ден пътуват с ферибота до сушата и обратно. На пристанището на острова яхват мотопеди или велосипеди и се отправят към къщите си. Така и не зная какво се случва, когато е зима и има силно вълнение. Може би си мислите, че там няма вълни. Ами. Има и още как. Пътувала съм до остров Тасос на 30 декември. Имаше такива вълни, че си спомних за Титаник, потъването му и т.н. Може би пък при вълшебния остров да не стават такива работи.

И нали вече е свършил активният сезон половината заведения не работят.

Но нищо не може да помрачи усещането, че това е райско кътче. Има хотели, къщи за гости, къмпинг и всичко необходимо за едно приятно летуване.

Ето една лодка, превърната в голям цветарник.

А това е приятелят ми Рики. Булонка на 11 месеца. Млад и енергичен.

С удоволствие се разхожда по пясъка на остров Амулиани. И ето стъпки в пясъка.

Красива украса на крайбрежно заведение.

До пристанището има малък параклис. 

Ето и фериботът. Трябва да се връщаме обратно на сушата и от там да поемем към Кавала. 

Този остров с чудните си заливчета и непокътната природа не се забравя. Дай Боже догодина да се върна в това райско кътче. Пожелавам ви го и на вас.