сряда, 25 декември 2013 г.

вторник, 1 октомври 2013 г.

Парти питки с пълнеж от кайма

Рождените дни на моя син протичат едва ли не като „римски тържества”. Никога не се минава с празнуване в един ден.
Тази година гостите на купона, който той си организира, набъбнаха от първоначално замислените 10 души до 21 човека. А може и повече да са били. И всички тези хората трябва да бъдат нагостени вкусно, за да се поддържа искрата на веселието. При това храната не трябва да цапа, да се размазва, да се троши и т.н., защото той чисти след празненството.
От опит знаем (и ние сме били някога на 24 години), че се подготвят различни неща за пиене, но храната е винаги ограничена. Реших да ударя едно рамо в организацията и да приготвя питки, които не са големи като размер, удобни са за консумация и не са цапащи. 
Те са идеално мезе за бира и вино, насищащи са и остават приятни и на другия ден. 
Идеята за оформянето им видях в предаването „Пекарната на Рудолф” и много ми допадна. Получиха се хубави питки за парти.
Продукти:
За тестото:
Около 900 гр. брашно
400 мл хладка вода
100 гр течно масло
100 мл олио или зехтин
2 супени лъжици захар
2 чаени лъжички сол
11/2 пакетчета суха мая

За пълнежа:
300-400 гр. кайма смес от телешко и свинско месо
150 гр пушено сирене
2 червени печени чушки
2 зелени печени чушки
1 глава червен лук
1 голяма скилидка чесън
2 супени лъжици каперси (може и без тях)
2 супени лъжици сушени домати, накиснати в зехтин
2 супени лъжици зехтин
2 супени лъжици бяло вино
2 супени лъжици вода
1 супена лъжица соев сос
1 яйце
1 чаена лъжичка риган
Черен пипер, сол и риган на вкус

За намазване - 1 яйце
За посипване – сусам или други семена по избор
По желание и сол за поръсване

Приготвяне:
1. Тесто:
Брашното се пресява. Прави се кладенче в него и се сипва  хладката вода, солта, захарта, сухата мая, олиото и маслото.
Омесва се гладко и еластично тесто.
Оформя се на топка, поръсва се с брашно и се слага в купа.
Покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя на топло да втаса.

2. Приготвяне на пълнежа:
Нарязаният лук с водата се задушава в зехтина. Добавя се каймата, заедно с бялото вино и соевия сос и се запържва, докато стане на трохи.
Тенджерата се отстранява от котлона и се добавят печените чушки, сушените домати, скилидката чесън и пушеното сирене,  нарязани на ситно. Добавят се каперсите. Всичко се подправя със сол, черен пипер и риган на вкус.
Оставя се пълнежът да изстине.
Добавят се яйцето, леко разбито и отново всичко се разбърква.

3. Оформяне на парти питките:
Втасалото тесто се разточва върху набрашнена повърхност на кора с приблизителна дебелина 2 мм.
Изрязват се четен брой кръгове с диаметър около 10 см.
Кръгче тесто се намазва по краищата с разбито яйце.
В средата му се слагат 2 супени лъжици от пълнежа.
Покрива се с друго кръгче от тесто.
Притискат се краищата с пръсти, а после се дооформя и с вилица. Набожда се в средата  с нож или дървено шишче, за да не се напука при печенето.
Питките се слагат в тава, покрита с хартия за печене.
Оставят се около 30 минути да втасат отново.
Втасалите питки се намазват с яйце и се поръсват със сусам и сол.
Пекат се в предварително нагрята фурна с включен вентилатор при температурата е 1750С. Когато питките се надигнат, температурата на печене се намалява до 1500С. Времето за изпичането им при мен беше около 20 минути, но това зависи от фурната.
Изпечените парти питки трябва да останат със златист цвят.
Готовността им може да се провери с дървено шишче.
Вкусни са както топли, така и охладени.
От това количество продукти се получиха 18 броя.
В пълнежа може да се добавят гъби и да се сложат такива подправки, каквито обичате. 
Количеството е голямо и препоръчвам в нормални условия (ако няма парти с куп хора) да се направи половин доза.

понеделник, 23 септември 2013 г.

Рошави скони с черни боровинки и брашно от лимец

Лятото свърши и трябва да се заема отново с блога си. Някак трябва да превъзмогна летния мързел и желанието да се шляя, да пия коктейли, да се мотая по сокаците и да се занимавам с други приятни неща. 
Поради ред причини от известно време се опитвам да използвам брашно от лимец. Както и пълнозърнесто, типово и брашно от ръж. Да не очаква човек колко вкусни неща могат да се приготвят от тези продукти.
За приготвянето на тези меки и  вкусни малки питки използвах за основа рецептата на Бети за Скони с лимец от фантастичния блог „Вкусно с Бети”.
Промених нещата както ми хареса и се съобразих с наличните продуктите в моя хладилник. И отново приложих любимата си мярка „на око”. Просто без нея не става. Количеството на продуктите е приблизително. Идеята е да се получи по-рядко тесто от това, което е за класическите скони. Не се разточва, а се правят купчинки със супена лъжица. Бързо и лесно.

Продукти:
11/2 чаша брашно от лимец
11/2 чаша брашно смес от типово и ръжено
3 супени лъжици течен мед
2 яйца
80 гр течно масло
1 чаша смес кисело + прясно мляко или само кисело мляко
Щипка сол
½ пакетче бакпулвер
1 чаена лъжичка с връх сода
Шепа малини 
2 шепи черни боровинки
1 пакетче ванилия

За глазурата:
2 супени лъжици пудра захар
2 супени лъжици лимонов сок

Приготвяне:
Яйцата се разбиват леко. Добавя се маслото, течния мед и млякото.
Смесват се видовете брашна. Към тях се добавят щипката сол, бакпулверът, содата и ванилията.
Към течната смес добавяме сухата.
Разбъркваме добре и добавяме плодовете.
Върху хартия за печене със супена лъжица се изсипват купчинки – приблизително по 2 лъжици за  брой.
Сконите се пекат в редварително загряга до 1750 С с включен вентилатор.
Готови са, когато ръбчетата леко покафенеят или дървено шишче излезе сухо.
Сконите се охлаждат на решетка.
Напълно изстинали, по желание се намазват със захарна глазура, приготвена от лимоновия сок и пудрата захар.
Оставят се да засъхне глазурата.
От това количество излизат приблизително 18 броя.
Чашата ми е с вместимост 200 мл.
Този вид изделие бих могла да нарека Рошави боровинкови питки. За да не използвам думата „скони”. Но нали така е прието или по-точно модерно.
Малините не са задължителни. Просто ги имах и трябваше да ги наместя някъде. Боядисват тестото в розово, но придават неотразим привкус.
По желание може да се добави повече брашно, за да се получи меко тесто, което се точи. Тогава ако искате, ще придадете класическа триъгълна форма.
Сконите бяха мекички и на другия ден. А точно такъв ефект търсех.
На третия ден просто ги нямаше. 

събота, 13 юли 2013 г.

Лодки от печени патладжани с кайма

В нашата фамилия патладжаните са на почит. От много години готвя лодки, напълнени с кайма. 
Но най-много ми допадат, когато патладжанът предварително е изпечен на скара. Така се придава на ястието допълнителен мирис на дим. 

Продукти:
500 гр телешка (смес) кайма
2 големи глави стар лук
4-5 средно големи патладжана
2 големи домата за плънката + домати за покриване на лодките
1 червена чушка
1 връзка магданоз
3-4 супени лъжици зехтин или олио
Сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Патладжаните се измиват, отрязва се част от дръжката им и се изпичат на скара, котлон, във фурна или на тенекия (това е класика).
Оставят се да се отцедят.
През това време се приготвя плънката, като се омесва каймата със  ситно нарязаният лук, магданоз, червена чушка и обелен домат. Прибавят се сол и черен пипер на вкус. 
Всички продукти за плънката на този етап са сурови.
Патладжаните се обелват наполовина. 
Поставят се в намазана с мазнина тава, като частта с необелената люспа е отдолу, за да служи за основа. 
Прави се със супена лъжица легло в опечения патладжан и се слага плънка. 
Всеки патладжан се покрива с кръгчета домати. 
Отгоре се наръсват  с останалата мазнина. 
Налива се около 100 мл вода или доматен сок. 
Лодките се изпичат в предварително нагрята до 2000 С фурна.




вторник, 9 юли 2013 г.

Три салати от печени на скара зеленчуци

Началото на лятото е моето любимо време от
годината. Има всякакви зеленчуци и могат да се направят различни комбинации.
Искам да ви представя три различни салати от изпечени на скара зеленчуци.

I вид - Салата от печени чушки и патладжани

Продукти:
Зелени чушки
Червени чушки
Патладжани
Чесън магданоз
Сол, зехтин, оцет

Приготвяне:
Патладжаните се нарязват на дълги филийки. Посоляват се и се оставят да се отцеди горчивата вода.Измиват се и се подсушават.Намазват се със зехтин с четка и се изпичат на скара.

Чушките се изпичат, слагат се в съд с капак, за да се задушат.Обелват се и се почистват от люспите, дръжките и семките.

Чесънът се разделя на скилидки и се почиства от люспите.Нарязва се.Магданозът се нарязва ситно. 

В съд се подреждат ред чушки, ред патладжани. Между тях се поръсва сол, оцет, чесън и магданоз. След като продуктите свършат се залива със зехтин.Прибират се на хладно да преседят, за да поемат ароматите от подправките.

II вид – Салата от разни печени зеленчуци

Продукти:
2 тиквички
2 патладжана
2-3 моркова
2-3 чушки сиврия
2-3 по-големи глави стар лук

За заливката:
1 връзка копър
1/2 връзка магданоз
3 супени лъжици зехтин с риган
2 супени лъжици ябълков оцет
1 чаена лъжичка балсамов оцет
1 чаена лъжичка сол

За намазване на зеленчуците:
3-4 супени лъжици зехтин с риган

Приготвяне:
Патладжаните се нарязват на филийки по дължина.
Посоляват се и се оставят да се отцеди горчивата вода.
Измиват се и се подсушават.
Тиквичките, чушките и морковите се нарязват също на дълги филийки.
Лукът се нарязва на кръгчета с дебелина приблизително 3 мм.
Всички зеленчуци се намазват със зехтин, в който има риган.
Изпичат се на скара.
Изпечени и топли се поставят в затворен съд , в който е приготвена заливка от зехтин, оцет, балсамов оцет, сол и ситно нарязаните копър и магданоз.
Зеленчуците се разбъркват и се оставят да престоят, за да се поемат миризмите на подправките.
Количествата на зеленчуците са ориентировъчни и те определят количеството на заливката.
Приятна добавка са печени гъби, напълнени със синьо сирене.

III вид - Салата от печени гъби

Продукти:
Големи култивирани печурки
Копър
Чесън
Зехтин с мащерка
Лимонов сок
Сол и черен пипер

Приготвяне:
Гъбите се почистват и се отстраняват пънчетата.
Използват се само шапчиците.
Нарязват се на 3-4 парчета.
Намазват се със зехтин, в който е било накисната прясна мащерка.
Изпичат се на скара.
Поставят се в съд и се поръсват със сол и черен пипер.
Добавят се нарязаният чесън и копър.
Заливат се с лимонов сок и със зехтин с мащерка.
Оставят се на хладно да престоят.

Количествата на всички салати са по преценка.

Количествата  подправки са според вкуса на консуматора.

За тези салати съм използвала зехтин, в който съм накиснала стръкчета прясна мащерка. В друго шише имам зехтин с накиснати стръкове пресен риган.


Много харесвам белите патладжани. Те не са горчиви и имат деликатен вкус.

Пънчетата от гъбите се запазват за друго ястие.
Експертите-кулинари препоръчват гъбите да не се почистват и мият. Когато готвя вкъщи, никой не може да ме накара да ям неизмити гъби. Така че ги почиствам и ги измивам. И пак са хубави и ароматични. Доколкото може да е ароматна една култивирана гъба. За мен са достатъчно вкусни. Никак не се връзвам на приказките на запалените гъбари, че това е плява и т.н. 

Зеленчуците ги изпичам на скара с вулканични камъни, вградена в кухненския ми плот. Грил-тиган също би свършил работа. 
Ясно е, най-вкусни са зеленчуците, изпечени на скара с дървени въглища. Бих могла да спретна едно огънче със скаричка в средата на кухнята на пода. Притеснява ме само как ще погледнат на това  кулинарно изстъпление моите изстрадали домашни. 

четвъртък, 13 юни 2013 г.

Кейк с кайсии, орехи и черен шоколад

Хресвам този кейк. Не мисля, че е нещо изненадващо като рецепта, но смея да твърдя, че е много вкусен. Сочен, леко киселичък от плодовете, точно какъвто го обичаме.
Преди слагах орехите накълцани в тестото, но Дианка, собственик на чудесния блог "И да похапнем..." в един коментар към друга моя рецепта даде идеята за смлени орехи в тестото. На мен това много ми хареса го прилагам в настоящата рецепта. Резултатът е чудесен. 
Дианка, блгодаря за идеята.


Продукти:
4 яйца
1 чаша захар
125 гр. меко масло
1 чаша прясно мляко
11/4 чаши брашно
1/2 чаша смлени орехи
1 бакпулвер 
1 бр. ванилена захар 
галета за поръсване на формата
кайсии
черен шоколад

Приготвяне:
Маслото се разбива със захарта на пяна.
Прибавят се жълтъците един по един, като 
разбиването на сместа продължава.
Белтъците се разбиват на сняг.
Към маслото и жълтъците постепенно се 
прибавят брашното, смесено с бакпулвер и 
ванилия, смлените орехи и прясното мляко. 
Добавя се малко от белтъците, за да не стане 
сместа на бучки.
На края се слагат останалите белтъци и се 
разбъркват леко с шпатула, за да не спадне 
сместа. 
Готовото сурово тесто трябва да пада на 
панделки.
Намазва се кръгла форма с централен отвор с 
масло и се посипва с галета.
Подреждат се половинки кайсии с отвора 
нагоре. 
Върху тях се изсипва половината от тестото.
Подреждат се парченца шоколад или шоколадов 
чипс. 
Изсипва се останалата смес. 
Пече се в средата на предварително нагрята до 
175 градуса фурна, с включен вентилатор. 
След като кейкът се вдигне, градусите се   
намаляват на 150 градуса до пълното му 
изпичане.
Готовността му се проверява с дървено шишче, 
което трябва да излезе сухо. 
Готовият и охладен кейк се обръща в подходяща 
чиния.
По желание за украса може да се намаже с 
топъл мармалад от кайсии и да се посипе със 
счукани карамелизирани ядки, както е показано 
на снимката. 
Друг вариант е кейкът да се украси с разбита 
сметана.

Количествата са за форма с централен отвор и 
диаметър 28 см.

1 чаша = 250мл .  

вторник, 4 юни 2013 г.

Агнешко (ярешко) месо в лозови листа

Тази рецепта изпълнявам отдавна. Ние много я харесваме. За първи път я чух от Виза Недялкова, представена в телевизионно предаване. Тя каза, че е от  "Записките на Никола Обретенов". Това тъй вкусно ястие доказва още веднъж, че старите български рецепти са страхотни.
Оригиналната рецепта е с агнешко месо и лозови листа, но успешно се изпълнява и с ярешко месо и листа от лапад.
Количествата продукти се преценяват според конкретния случай. 
Взима се по-тлъсто месо от агне или яре и се нарязва на хапки.
Пресен лук, с обем колкото е месото, се нарязва по-едро.
Поставят се в купа.
Добавят се нарязани по една връзка магданоз и джоджен.
Поръсва се със сол, черен пипер и по желание подправка „Maggi вълшебен вкус” или друга подобна.
Всичко се разбърква и се оставя на хладно да престои една нощ.
Големината на тавата за печене се преценява съобразно количеството месо. Намазва се дъното с олио и се поставят лозови листа с гланцовата част надолу така, че да излизат над борда на съда.
Слага се месото с подправките и зеления лук.
Ако месото е по-постно се нарязва малко масло.
Покрива се с лозови листа и се покрива по краищата със страничните листа.
Горните листа се намазват с олио.
Налива се 1 чаена чаша топла вода, а по-добре 1/2 чаша вода + 1/2 чаша бяло вино. 
Ястието се пече под фолио в умерена фурна.








петък, 31 май 2013 г.

Награда от Kikkoman

Драматично се позвъни на вратата и се появи човек от куриерска служба.
Връчи ми пакет, в който имаше това.


Красиво опаковано кашонче. Пълно с разни неща.
Оказа се, че вътре се има разни соеви сосове и флашка. Флашката е много симпатична. Във форма на малка бутилчица.


Честно казано, стана ми много драго.
Това е награда от конкурс Kikkoman предизвикателство, в който участвах с рецепта Мусака с кайма, спанак, гъби и Kikkoman Soy Sauce.
Радвам се, че ястието ми беше харесано и благодаря на организаторите за хубавия подарък.

събота, 11 май 2013 г.

Мусака с кайма, спанак, гъби и Kikkoman Soy Sauce



Продукти за 2-3 порции:
За мусаката:
200 гр. телешка или агнешка кайма
300 гр. почистен спанак
250 гр. сурови гъби (култивирана печурка)
3 супени лъжици зехтин за готвене и още малко за намазване на дъното и стените на съда, в който ще се пече
4 супени лъжици Kikkoman Soy Sauce
1 връзка пресен лук
1 връзка магданоз
сол и черен пипер на вкус

За заливката:
2 яйца
2-3 супени лъжици прясно мляко
40 гр. настърган пармезан или друг вид кашкавал

Приготвяне:
Каймата с 50 мл топла вода и 1 супена лъжица мазнина се задушава, като се намачква с преса за картофено пюре. Така става много лесно на трохи.
Добавя се половин връзка пресен лук, ситно нарязан.
Задушава се за около 5 минути под капак.
Добавят се 2 супени лъжици Kikkoman Soy Sauce, нарязана половин връзка магданоз и черен пипер.
Ако има нужда се добавя още малко сол.
Сместа се разстила се в съд с диаметър 24 см, като дъното и стените му са намазани с малко мазнина.



Гъбите се почистват и нарязват на филийки.
Задушават се в 1 супена лъжица мазнина.
Подправят се с 2 супени лъжици Kikkoman Soy Sauce и черен пипер.
Разстилат се като втори пласт върху каймата.


Спанакът се измива, нарязва и се задушава под капак с 1 супена лъжица мазнина.
Добавят се останалите половин връзка пресен лук и магданоз, също нарязани.
Подправя се с малко сол и черен пипер.
Разстила се върху гъбите като трети пласт.


Всичко се залива с още 50 мл топла вода.
Пече се под фолио или капак във фурна, нагрята до 200 градуса Целзий при включен вентилатор до получаване на лек загар. Не трябва да е пресушена.

Яйцата и прясното мляко се разбиват.
Поливката се излива върху изпечената топла мусака.
Съдът се връща отново във фурната и се пече при температура приблизително 175 градуса Целзий, докато поливката стане златиста.
Поръсва се с настъргания пармезан или кашкавал. Отново се запича до златисто.



Преди сервиране мусаката се оставя леко да се охлади.
По желание може да се консумира с кисело мляко.






вторник, 7 май 2013 г.

Пиле с тиквички в китайски стил

Харесвам това ястие, защото е пролетно, леко и става много бързо.
Вероятно съществува такава рецепта, но това ястие съм си го "сглобила" сама. 
Ха пък да видите, като го патентовам. Шегувам се, разбира се. 
Интересното е, че съпругът ми, който не обича много пилешко месо, го одобри. Предполагам, че поради наличието на чесън.
В рецептата има месо, което е нарязано на "ивички", а не на "жулиени". Представа нямам защо трябва да се използват такива термини. Вероятно, за да се шашардисват горките консуматори на разни ястия със засукани имена. И доста често тези манджите се оказват най-обикновени български яхнии, в които е добавен някой екзотичен продукт.
Стига размишления на тема "Чистотата на българския език". Това упражнение го оставям на учителя Попов, който освен че е литератор е и мой брат и главен консултант по езиковите въпроси. Братко, благодаря ти за търпението. Надявам се, че и в бъдеще ще разсейваш граматическите ми съмнения. И че ще си готов да дегустираш храната, която съм приготвила. Тя не винаги е съмнителна и обикновено не е и отровна. Въпреки наличието на 4 чекмеджета с подправки. Между нас казано, не винаги знам какво има в тях.



Продукти за 2-3 порции:
300 гр. пилешко месо от гърдите
2 супени лъжици зехтин (мазнина по избор)
3 бр. средни тиквички – около 400гр.
3 връзки пресен лук
1 връзка пресен чесън
1 голяма китка магданоз
5-6 стръка левурда
сол и черен пипер на вкус
соев сос


Приготвяне:
Пилешкото месо се нарязва на ивички и се поръсва със соев сос.
Оставя се на хладно да се маринова поне 30 минути.
В тенджера с дебело дъно или с незалепващо покритие се сипва 1 супена лъжица зехтин.
Месото се позапържва леко и се задушава под капак за 5-6 минути. Изважда се в отделен съд и се държи на топло.


В същия съд се сипва втората супена лъжица зехтин. Слагат се тиквичките, нарязани на ивици. Запържват се леко.


Към тиквичките се добавят стръковете лук и чесън, нарязани на парчета с дължина около 2см.
Когато всичко е поомекнало, в зеленчуковата смес се добавя пилешкото месо.
Подправя се със сол, черен пипер и още соев сос на вкус.
Ястието се оставя да клокне.
Поръсва се с нарязани магданоз и левурда.
Тенджерата се покрива с капак, отстранява се от котлона.
Изчаква се около 10 минути, за да пуснат подправките своите аромати.

Количеството мазнина може да се увеличи според вкуса.
По преценка може да се увеличи количеството чесън. И тъй като вече познавам доста хора, които не ядат магданоз, същият може да се замени с копър.


А така изглежда цветът на левурдата. Много е фин и красив.


понеделник, 15 април 2013 г.

Ягодов чийзкейк или едно приключение край готварската печка

 

Има дни, в които каквото и да похванеш, не се получава. Тогава се счупва любимата ти чаша, телефонът звъни истерично и то точно тогава, когато си уцелил банята свободна и си се пъхнал в нея. Яденето обезателно загаря и край готварската печка се случва какво ли не.
Преди няколко дни се измъкнах от кревата, като в главата ми се мотаеше прекрасната идея да направя ягодов чийзкейк. Съпругът ми беше доставил сериозно количество ягоди и трябваше да ги употребя. За моя изненада, те се оказаха вкусни и ароматни. Да им се ненадяваш.
Грабнах пакет с любимата извара от мандрата в Равногор, измъкнах течна сладкарска сметана и всичко останало необходимо и се задействах.
Първоучител за направа на чийзкейк ми е Диани. Благодаря ти, мила приятелко.
Всичко си вървеше по мед и масло и пъхнах изделието да се пече във фурната. 
В един момент реших да го нагледам, дали не загаря, има ли нужда да се покрие с фолио и т.н. И в следващия миг изпуснах формата и цялата смес от сирене, сметана, ягоди и т.н. се изсипа върху капака на фурната. Е, можеше да се изсипе и върху крака ми. Че историята помни и такъв случай, когато вместо да похапвам пържоли, се озовах в Пирогов в Клиниката по изгаряния. Но това са стари и известни истории. Освен това след този случай се сдобих с приятелка – д-р Викторова, която освен че е страхотен професионалист, е и много готина. Не мога да се сдържа и да не използвам този епитет от моята младост.
Та тъй. Наринах с шпатула сместа, тръшнах я обратно във формата и сложих нещото да се доизпече. Не вярвах, че ще се получи каквото и да е. Охладих го и го зарязах за другия ден. Да чака по-добри времена.
Следващият ден се оказа, за мой късмет, от онези, в които нещата стават сякаш сами. И слънце грее, съпругът ми подари цветя без повод, накратко - весело и приятно.
Започнах маскировъчните действия. Все пак трябваше да приведа изделието в приличен вид и да го предложа на домашните. За оглед, преценка и конумация.
Докарах го на външен вид. Но каква беше приятната ми изненада, когато го разрязах и се оказа, че сместа от сирене и други неща се е изпекла идеално, че слоят е гладък и всичко е много вкусно.


Продукти:
За блата:
1.5 опаковки бисквити – при мен 1 опаковка маслени и 0.5 опаковка обикновени бисквити
50гр масло
2-3супени лъжици прясно мляко или вода
1 шепа орехи, начукани едро

За чийз пласта:
500гр безсолна извара (моята е от мандра „Равногор”)
500гр течна сметана
1 малка кофичка заквасена сметана
4 яйца
Захар на вкус (определя се от това дали сметаната е подсладена)
1 ванилия

За заливката:
500-600 гр. ягоди
500мл вода
3-4 супени лъжици захар
2 супени лъжици натурално нишесте

Приготвяне:
Бисквитите се смилат в блендер заедно с мекото масло.
Към тях се добавят смлените орехи и прясното мляко или вода.
Получената мека маса се разпределя във форма за торта с диаметър 26см, като се оформя борд.
Върху сместа се поставят половинки сурови ягоди – около 150гр-200гр.

 

Изварата се пасира с малко от течната сметана, докато стане гладка.

Сметаната се разбива с миксер. Към нея постепенно се прибавят заквасената сметана и извара.

След като всичко е станало на гладък крем се слага захарта. Разбиването продължава.

Прибавят се яйцата едно по едно.
Готовата смес се ароматизира с ванилия и внимателно се разпределя върху подложката
от бисквити и ягоди.

Пече се в предварително загрята на 170 градуса Целзий фурна около 10 мин.

След това температурата на фурната се намалява на 150 градуса Целзий.

За да не прегори, формата се покрива с фолио.

Проверява се с дървено шишче, като в средата чийзкейкът трябва да е пластичен.

 

Оставя се да се охлади и внимателно се прехвърля върху чиния за сервиране.

За сигурност се монтира ринга от формата за торта.

Приготвя се сироп от 500мл вода и 3-4 супени лъжици захар и в него се слагат няколко пасирани на пюре ягоди.

Нишестето се размива с малко студена вода и се изсипва в горещия сироп.

Вари се, докато сместа се сгъсти.

Изсипва се върху чийзкейка. Оставя се всичко да се охлади.

Отгоре се подреждат се сурови ягоди.

 

 

Чийзкейкът се охлажда добре в хладилник.

По желание може да се сервира със сладолед или разбита сметана.

 

Количеството захар е на вкус. Ние харесваме сладкиши, които са с плодове и не са много сладки.

В случая под заливката съм сложила също сурови ягоди.



Надявам се, че сте харесали рецептата и че ви е било забавно с моята трагикомична готварска история. И всяка дума е истина.