Честит Гергьовден и рецепта за Елбасан тава

Честит Гергьовден! 

Това е любим празник на всички българи.
Пролетен и много красив празник!
По традиция се приготвя агне. Може, както е в моя случай и месо от яре.
Тази година реших, че няма да пека традиционната пълнена плешка с ориз, дреболии и много зелении. Искаше ми се да опитам нещо ново.
Идеята за рецептата я подхвърли братовчед на мъжа ми. Спомни си с умиление как негова леля, сръбкиня, е готвила "Елбасан тава" по празници. За съжаление той не си спомняше какво точно представлява готовото ястие.
Поразрових се тук и там и открих нещо много любопитно. Ястието се приготвя в Албания, Косово, Македония, Сърбия, България, Турция и кой знае още къде. Което още веднъж показва, че всички ние на Балканите сме си близки, въпреки нещата, които говорим и някои напъни на политиците да ни разделят.
Навсякъде е известно с името Елбасан тава. В България е известно като "Млечен гювеч". Поне това име открих в някои по-стари готварски книги.
Тъй като бях на екскурзия в Албания, много се надявах, че някъде ще опитам ястието. Все пак Елбасан е град в Албания.
Уви, туроператорът поема стадото туристи, предлага им популярна и общоизвестна храна.
Но мисля, че успях да се справя. След като домашните одобриха творението ми, значи такава е рецептата. Или поне за мен ще бъде точно такава!

Продукти за 2-3 порции:
500 гр агнешко (ярешко) обезкостено месо
1 кофичка кисело мляко
2 яйца
1 супена лъжица масло
1 супена лъжица брашно
5-6 скилидки чесън
3-4 иглички розмарин
сол и черен пипер на вкус
1/2 чаена лъжичка червен пипер

Приготвяне:
Месото се почиства от тлъстини.
Поставя се в тавичка.
Посолява се и се поръсва с черен пипер.
Отстрани се слагат игличките от розмарина.
Сипва се около 250 мл вода.
Тавичката се покрива с фолио.
Първоначално фурната е с температура 200 градуса Целзий.
След като месото се запече, градусите се намаляват на 150.
Месото се изпича до готовност и се накъсва на парченца.
Опитва се на сол. Не трябва да е пресолено, защото се залива със сос, в който има също сол.
Поръсва се с червения пипер, разбърква се.
Разпределя се в отделни керамични съдове.
В маслото се запържва брашното.
Разрежда се с киселото мляко. Бърка се непрекъснато до получаване на гъст сос.
Подправя се със сол, черен пипер и счуканите скилидки чесън.
След като се поохлади към него се добавят яйцата и отново се разбърква.
С така приготвения сос се залива месото.
Глинените съдове поставят отново във фурната, която трябва да е студена.
Включва се на 175 градуса Целзий и ястието се запича около 20 минути..
Готовата Елбасан тава трябва да е запечена до златисто.
Ястието трябва да остане сочно.
Сервира се със салата и стръкове пресен чесън. И никак не е излишно някакво охладено питие. Каквото предпочитате.

Моето месо беше малко по-мазно. Затова при запържването на брашното използвах 1 супена лъжица от отделилия се сок при печенето. Масло не съм използвала.
Освен това отчетох, че носи още 1-2 скилидки чесън. Но това е въпрос на предпочитание.
Тази рецепта е идеална ако ви е останало печено агнешко, което искате да освежите.

Може би някога ще се върна отново в Албания, за да разгледам още веднъж красивата природа и интересни градове. За мен това е една вертикална държава. Пътят криволичи край реки и навсякъде се издигат горди планини.

Искам да ви покажа началото на уличка със сувенири в град Круя. Продават се носии, произведения на албанските занаятчии, антикварни вещи. Искате ли например телефон "Сименс" от 1930 година?! Търсете го в някое магазинче, разположено във въпросната чаршия. Искате ли красиви дървени лъжици и подноси, медни джезвета и други скъпи на сърцето ви вещи, които ни напомнят за детството? Ще ги намерите пак там. 

Прозвуча като лоша реклама, но това е истината. 

В град Круя е разположена крепост, която е била последното убежище на съпротивата, ръководена от Скендербег срещу османското нашествие на Балканите. Пада чак след неговата смърт.
Сега там има музей на албанския национален герой. От върха на кулата се разкрива приказна гледка.

Посетя ли отново Албания, ще се постарая да опитам автентична местна храна. Там продуктите са пресни, истински и много, много вкусни. Зехтинът и зеленчуците, които произвеждат, виното и бирата са чудесни. Поне това опитах. Очарована съм от качеството им.
   
За финал на тази предълга публикация поднасям лалета на всички именици.