четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Лютеницата на мама


Замирише ли на печени чушки винаги се сещам за моето детство.
И, разбира се, за мамината лютеница.
Приготвяше се в огромна тава на двора. Цялата фамилия вземаше дейно участие.
И, не дай си Боже, да се спука буркан при стерилизацията! Бурканите бяха един стари, с гумен уплътнител, стъклен капак и метална скоба. Събираха над 1 кг готов продукт. Ясно е, че загубата е била огромна.
Сега се изхитрихме. Ползваме разни електрически уреди, а и количествата не са толкова големи. Но аз ще публикувам оригиналната рецепта.



Продукти:
20 кг червени чушки
10 кг домати
5 кг патладжани
1 л олио
Приблизително 10 листа дафинов лист
Сол, захар и смлян кимион на вкус
По желание люти червени чушлета

Приготвяне:
Доматите се настъргват на ренде или с някакъв модерен уред. Не трябва да има никакви люспи! Изваряват се, за да намалее течността им.
Чушките и патладжаните се изпичат в чушкопек или на тенекия.
Изпечените във фурна чушки стоят като сварени. И ще липсва онзи аромат на пушек.
Зеленчуците се обелват и се почистват старателно от семки, ако има такива.
Смилат се с ръчна машинка за мелене на месо или с кухненски робот.
Ако ще слагате люти чушки, добавяте и тях при смилането.
В голяма тава се изсипват чушките, патладжаните и изварените домати.
Бърка се непрекъснато, за да не загори сместа.
Сипва олиото, когато сместа е намаляла се. Бъркането продължава.
Лютеницата е готова, когато бъркалката започне да прави „пътека”.
Подправя се със сол, захар и кимион на вкус. Добавят се и дафиновите листа.
Лютеницата се оставя да поври още около 5 минути.
Преди да се насипе в затоплени буркани се отстраняват дафиновите листа.
Бурканите се стерилизират 30 минути от завирането на течността в казана. За сигурност. Мама така правеше. Коментари по този въпрос не приемам. И без това не съм никакъв спец по стерилизацията. Дай ми на мен да замразявам.

Ами това е. Кимионът за нашата фамилия е много важна подправка. Имам приятелка, която пък не може да го понася. Тогава би могло да се сложи чесън и черен пипер. Ама то не е същото.
Аз правя максимум 1/5 от истинската доза. И то много, много рядко.
Нали живея в апартамент. Уви, нямам си хора на село, нямам двор.
Първо изварявам доматите. После слагам продуктите в голяма тава и я пъхам във фурната. Там периодично разбърквам и внимавам да не се запече.
На финала добавям подправките.
Ако изпържите повече лютеницата, тя ще има по-тъмен цвят. Но това е въпрос на предпочитание.
Стерилизарам в малки буркани. Че ако се счупи някой… Това би ме отказало завинаги да правя домашна лютеница.
Приготвяте няколко филии пресен хляб и започва сериозно опитване. Нали трябва да се види как е на сол, дали нещо не е кисела и т.н.
Ами това е. Да ви е сладко.

10 коментара:

  1. Ах, тези мамини лютеници! Има ли нещо по-вкусно!
    Точно така ги приготвяхме и ние, докато бяхме повече хора - навън, на двора, пече се, бели се, вари се, стерилизира се!
    Ели, сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Tillia, радвам се, че съм ти навяла приятни спомени.

    ОтговорИзтриване
  3. Така, така. С тази 1/5 дето я правиш, като гледам, ще има само за дегустацията. Хайде, най-много и една вечеря с лютеница и саздърма да е. Какви ти бурканчета?!
    Чудна е Ели и съм много изненадана, че ползваш дафинов лист за лютеницата. Виж на кимиона съм съгласна :) Ама много даже.

    ОтговорИзтриване
  4. Ползвам дафинов лист, но при точно определени ястия.
    Иначе се радвам, че и на теб ти харесва лютеница с кимион. Нали не е магданоз...

    ОтговорИзтриване
  5. Не съм много на ти със зимнината и имам десетина правени видове, обаче тази лютеничка, ми изглежда много вкусно, а аз досега не съм правила лютеница, само съм хапвала. Веднъж ми хареса, веднъж не, зависи от рецептата, но твоята изглежда страхотно! Благодаря, че сподели!

    ОтговорИзтриване
  6. Candy, благодаря ти за милите думи.

    ОтговорИзтриване
  7. Ммм, много е апетитно тук! Печени чушки, домашна лютеничка... Прекрасно изглежда, Ели!
    И какви хубави спомени навяваш, мили и вкусни! Ама как само се събирахме цялото домочадие, дори рода за такива дейности, цяло събитие си беше... весело! Е, все още се практикува, но наистина все по-рядко и блазе на тези, които не са се отказали от традицията!
    Поздрави, Ели!

    ОтговорИзтриване
  8. Ирма, благодаря ти. Лютеницата наистина навява и в мен мили спомени.
    И, разбира се, никога няма да я докарам толкова чудесна като тази на мама.

    ОтговорИзтриване
  9. Тази година направихме на половина количество лютеница та свърши много бързо. Нареждам се с филийка да опитам от вашата :') Нали може? :)

    ОтговорИзтриване
  10. С радост бих те почерпила от моята лютеница, но уви, свърши.
    Радвам се, че ти е харесала.

    ОтговорИзтриване