Лютеницата на мама

Замирише ли на печени чушки винаги се сещам за моето детство.

И, разбира се, за мамината лютеница.

Приготвяше се в огромна тава на двора. Цялата фамилия вземаше дейно участие.

И, не дай си Боже, да се спука буркан при стерилизацията! Бурканите бяха един стари, с гумен уплътнител, стъклен капак и метална скоба. Събираха над 1 кг готов продукт. Ясно е, че загубата е била огромна.

Сега се изхитрихме. Ползваме разни електрически уреди, а и количествата не са толкова големи. Но аз ще публикувам оригиналната рецепта.

Продукти:

20 кг червени чушки

10 кг домати

5 кг патладжани

1 л олио

Приблизително 10 листа дафинов лист

Сол, захар и смлян кимион на вкус

По желание люти червени чушлета

Приготвяне:

Доматите се настъргват на ренде или с някакъв модерен уред. Не трябва да има никакви люспи! Изваряват се, за да намалее течността им.

Чушките и патладжаните се изпичат в чушкопек или на тенекия.

Изпечените във фурна чушки стоят като сварени. И ще липсва онзи аромат на пушек.

Зеленчуците се обелват и се почистват старателно от семки, ако има такива.

Смилат се с ръчна машинка за мелене на месо или с кухненски робот.

Ако ще слагате люти чушки, добавяте и тях при смилането.

В голяма тава се изсипват чушките, патладжаните и изварените домати.

Бърка се непрекъснато, за да не загори сместа.

Сипва олиото, когато сместа е намаляла се. Бъркането продължава.

Лютеницата е готова, когато бъркалката започне да прави „пътека”.

Подправя се със сол, захар и кимион на вкус. Добавят се и дафиновите листа.

Лютеницата се оставя да поври още около 5 минути.

Преди да се насипе в затоплени буркани се отстраняват дафиновите листа.

Бурканите се стерилизират 30 минути от завирането на течността в казана. За сигурност. Мама така правеше. Коментари по този въпрос не приемам. И без това не съм никакъв спец по стерилизацията. Дай ми на мен да замразявам.

Ами това е. Кимионът за нашата фамилия е много важна подправка. Имам приятелка, която пък не може да го понася. Тогава би могло да се сложи чесън и черен пипер. Ама то не е същото.

Аз правя максимум 1/5 от истинската доза. И то много, много рядко.

Нали живея в апартамент. Уви, нямам си хора на село, нямам двор.

Първо изварявам доматите. После слагам продуктите в голяма тава и я пъхам във фурната. Там периодично разбърквам и внимавам да не се запече.

На финала добавям подправките.

Ако изпържите повече лютеницата, тя ще има по-тъмен цвят. Но това е въпрос на предпочитание.

Стерилизарам в малки буркани. Че ако се счупи някой… Това би ме отказало завинаги да правя домашна лютеница.

Приготвяте няколко филии пресен хляб и започва сериозно опитване. Нали трябва да се види как е на сол, дали нещо не е кисела и т.н.

Ами това е. Да ви е сладко.