вторник, 27 декември 2011 г.

Баклава с орехи

Когато бях дете (странно, но и това е било), Коледа беше на 7 януари. Мама имаше имен ден, посрещаха се много гости, като се сервираха сандвичи, различни домашни сладки и баклава.
Баклавата беше много важен десерт. И тъй като става дума за социалистическо време, приготвянето й беше свързано с разни затруднения. Майка ми  и баба ми не бяха толкова големи майсторки в точенето на кори, затова се закупуваха готови. В Пазарджик, моя роден град, имаше двама или трима преселници албанци, които правеха най-хубавите кори. Правеха ги "тайно", защото беше забранено от властта да се честват религиозните празници и ги продаваха само на познати хора. Не че целият град не знаеше къде има прекрасни кори, но наистина те продаваха само на познати, проверени семейства. Получаваше се нещо като затворено общество с достъп до този важен материал.
За съжаление никога не съм знаела имената на тези майстори, тъй като тогава бях наистина малка (тук никой да не  е посмял да се смее).
Когато се доставеха лелейните кори, започваше лудото чупене и чистене на орехи. Това продължаваше няколко дни и всички бяха впрегнати на работа.
Доставянето на масло и орехи не беше проблем.
Настъпваше най-важният момент - реденето на баклавата. Приготвяха се две доста големи тави, носеха се на фурната да се изпекат. Също "тайно". Фурната се държеше от двама братя арменци. Като погледнеше човек огромния тезгях, виждаше само тави с баклава.
После се сиропираше, завиваше в кърпи и така до Коледа.
Абсолютно никой не разрешаваше на брат ми  и на мен да я опитаме преди да е настъпил празникът.
Но в празничния ден.... Как не ни е ставало лошо от сладко, изобщо не ми е ясно.
Тавите с баклава стояха на хладно в една стая без отопление. Част от удоволствието беше да се промъкнеш с малка лъжичка и да си откраднеш парченце. И понеже никой не ни правеше забележка, с брат ми си въобразявахме, че не са забелязали. Голям смях, при положение, че майка ми беше "Всевиждащото око".
За моя голяма радост в днешно време синът ми по същия начин се промъква на балкона с малка лъжичка в ръка. И аз се правя, че нищо не забелязвам. Това е то. Генът си е ген.
И сега искам да запиша рецептата, осъвременена, разбира се. В днешно време и продуктите са други и качеството им е различно.
И така: Баклавата с главно "Б"


Продукти:
800гр тънки кори, но не от най-фините 
500гр масло
500гр смлени орехи
1 лимон

За сиропа:
1.100кг захар
0.800мл вода
3 ванилии
2 лимона  

Маслото се разтопява.
Дъното и стените на кръгла тава с диаметър 35см се намазват с масло и започват да се редят корите, като стърчащите краища се изрязват. Всеки ред се напръсква с разтопено масло. Изрязаните краища също се слагат на всеки ред, като се се следи дебелината на баклавата навсякъде да е равномерна. 
Орехите се поръсват на две места, като се следи корите приблизително да са разпределени на пластове, всеки един от тях 1/3 от общото количество. 
За последните два реда се избират напълно здрави кори. И те се намазват с масло.
Баклавата се нарязва на 8 сектора, после продължава разрязването, докато се получат ромбове, триъгълници и звезда в средата.



С останалото масло се поливат краищата и разрезите. 
Изпича с в предварително нагрята фурна до 175 градуса С в началото,  после на 150 градуса С. Ако има нужда, покрива се с алуминиево фолио. Корите след изпичане трябва да са златисти и да са се разлистили.
След като изстине, отгоре се нареждат резенчета лимон и се залива с половината горещ сироп.
Когато сиропът се вари се оставя малко да се сгъсти. Дърпа се от котлона, слагат се ванилииите и сока на лимоните. Тук нещата вече са въпрос на вкус. Ние обичаме по-киселичък сироп, за да върви консумацията по-леко. Както казват хората, "Да е по-профирно". Количеството на киселината е абсолютно въпрос на вкус. Както и вида на ароматите. Но тъй като представям баклавата, харесвана от нашето семейство, това са продуктите, които използвам.
Баклавата се завива с кърпа, оставя се да се задуши и корите да поемат. На другия ден се залива с втората половина от сиропа, също горещ. По възможност се оставя поне 1 денонощие преди консумация.
Чакането е дълго, но си заслужава. 
Съхранява се на хладно. И ако не се изяде бързо с приятели  и роднини, има голяма трайност.

12 коментара:

  1. Ели, толкова е сочна и апетитна!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Ауууууууууууу каква е сочна!

    Хм, Ели, казваш... колелото се върти.... Надявам се някои неща да ги прескочат младите :))) Че сега "всевиждащото" друго вижда :))

    ОтговорИзтриване
  3. А ако дойда на гости?Да кажем ... след 2-ри?Ще има ли още от нея?И шкембе,разбира се ....

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасна баклава! Много е апетитна!

    ОтговорИзтриване
  5. Привет, Ели! Много интересно разказана история за баклавата. Накара ме да си спомня за онова наистина лудо чупене и чистене на орехи и бадеми, в което трябваше да участват всички членове на голямото семейство и което като започнеше имах чувството че ще трае цяла вечност :-)
    Баклавата изглежда изключително вкусно!
    Поздрави и хубави празнични дни!

    ОтговорИзтриване
  6. Ели, прекрасно изглежда твоята баклава!
    Обичам този златист цвят и красиво нарязване, а спомените - наистина мили...
    Харесах и рулцата, но баклавата ми е слабост:)
    Благодаря,
    сърдечни поздрави и много усмивки, Диана

    ОтговорИзтриване
  7. Тази баклава ....изглежда много , много вкусничко! С удоволствие бих я опитала! Прекрасна е!
    Весела и щастлива Нова Година!

    ОтговорИзтриване
  8. щaстлива и весела нова година...

    ОтговорИзтриване
  9. Мили приятели, честита Нова година!
    Пожелавам ви много любов, щастие и здраве.
    Благодаря за вашите мили поздравления и коментари за рецептата.
    Още веднъж да ви пожелая "Честита Нова година!"

    ОтговорИзтриване
  10. Честита Нова година ,Ели-здраве и късмет за теб и семейството ти!
    А баклавата си я бива-тежка,тежка...както си трябва...
    Приятен ден!

    ОтговорИзтриване