Хрупкави бисквити за следобедно кафе

Тези сладки винаги ми напомнят студентските години. Както и кифличките със сирене и ким, които ще представя в отделна публикация.

Представете си голяма пластмасова кутия, пълна с вкусни и ухаещи на лимон сладки.

Тази кутия пътуваше периодична от моя роден град до София. Отваряш я, лъхва те приятен аромат и веднага се сещаш за дома. И кой знае защо забравяш , че трябва да се учи и чертае. 

След толкова години наблюдавам, как при наличие на вкусни сладки, синът ми също зарязва учене и чертежи и се отдава на епично кафепиене и сладкоконсумиране.

Много интересно, на кого ли прилича?!

Продукти:
3 яйца
1 чаша захар, пълна с връх
1 чаша олио
1 пакетче амонячна сода
Настъргана кора от 1 лимон
4-5 капки лимонова есенция
Брашно за меко тесто, но да може да се точи
Лешници или други ядки , предврително леко запечени, за украса.

Начин на приготвяне:
Яйцата със захарта се разбиват до побеляване.
Добавя се постепенно олиото и отново се разбива добре.
Амонячната сода се разтваря в 2-3 супени лъжици хладка вода или прясно мляко и се добавя към горната смес.
Прибавя се лимоновата кора и лимоновата есенция.
Бавно се сипва брашното, като в началото се бърка с миксер или лъжица.
Когато тестото се събере на топка се омесва.
Тестото трябва да е меко, но да може да се точи или да минава през машинка за месо.
Оставя се да „почине” поне 30 минути преди да се оформят бисквитите.
Разточва се кора с дебелина максимум 1.5 мм и се изрязват бисквити с форми по желание.
Оформените бисквити се нареждат на разстояние една от друга в тава, покрита с хартия за печене.
Украсяват се с ядки по избор.
Пекат се в предварително нагрята фурна при температура 175 градуса Целзий.
Готови са, когато придобият бледозлатист цвят.
В затворен съд имат голяма трайност.

При чаша с вместимост 250 мл са необходими около 900 гр брашно.
Препоръчвам да се ползва чаша с вместимост максимум 200 мл. В този случай брашното е около 750 гр.
Майка ми оформяше тези бисквити като гъсенички, посредством машинка за месо със специален накрайник. Преди години това беше много популярен метод за правене на сладки и курабии.
Тъй като аз нямам такива „съоръжения” , преминах към вариант, при който се използват формички за сладки и лешник за украса.