вторник, 27 декември 2011 г.

Баклава с орехи

Когато бях дете (странно, но и това е било), Коледа беше на 7 януари. Мама имаше имен ден, посрещаха се много гости, като се сервираха сандвичи, различни домашни сладки и баклава.
Баклавата беше много важен десерт. И тъй като става дума за социалистическо време, приготвянето й беше свързано с разни затруднения. Майка ми  и баба ми не бяха толкова големи майсторки в точенето на кори, затова се закупуваха готови. В Пазарджик, моя роден град, имаше двама или трима преселници албанци, които правеха най-хубавите кори. Правеха ги "тайно", защото беше забранено от властта да се честват религиозните празници и ги продаваха само на познати хора. Не че целият град не знаеше къде има прекрасни кори, но наистина те продаваха само на познати, проверени семейства. Получаваше се нещо като затворено общество с достъп до този важен материал.
За съжаление никога не съм знаела имената на тези майстори, тъй като тогава бях наистина малка (тук никой да не  е посмял да се смее).
Когато се доставеха лелейните кори, започваше лудото чупене и чистене на орехи. Това продължаваше няколко дни и всички бяха впрегнати на работа.
Доставянето на масло и орехи не беше проблем.
Настъпваше най-важният момент - реденето на баклавата. Приготвяха се две доста големи тави, носеха се на фурната да се изпекат. Също "тайно". Фурната се държеше от двама братя арменци. Като погледнеше човек огромния тезгях, виждаше само тави с баклава.
После се сиропираше, завиваше в кърпи и така до Коледа.
Абсолютно никой не разрешаваше на брат ми  и на мен да я опитаме преди да е настъпил празникът.
Но в празничния ден.... Как не ни е ставало лошо от сладко, изобщо не ми е ясно.
Тавите с баклава стояха на хладно в една стая без отопление. Част от удоволствието беше да се промъкнеш с малка лъжичка и да си откраднеш парченце. И понеже никой не ни правеше забележка, с брат ми си въобразявахме, че не са забелязали. Голям смях, при положение, че майка ми беше "Всевиждащото око".
За моя голяма радост в днешно време синът ми по същия начин се промъква на балкона с малка лъжичка в ръка. И аз се правя, че нищо не забелязвам. Това е то. Генът си е ген.
И сега искам да запиша рецептата, осъвременена, разбира се. В днешно време и продуктите са други и качеството им е различно.
И така: Баклавата с главно "Б"


Продукти:
800гр тънки кори, но не от най-фините 
500гр масло
500гр смлени орехи
1 лимон

За сиропа:
1.100кг захар
0.800мл вода
3 ванилии
2 лимона  

Маслото се разтопява.
Дъното и стените на кръгла тава с диаметър 35см се намазват с масло и започват да се редят корите, като стърчащите краища се изрязват. Всеки ред се напръсква с разтопено масло. Изрязаните краища също се слагат на всеки ред, като се се следи дебелината на баклавата навсякъде да е равномерна. 
Орехите се поръсват на две места, като се следи корите приблизително да са разпределени на пластове, всеки един от тях 1/3 от общото количество. 
За последните два реда се избират напълно здрави кори. И те се намазват с масло.
Баклавата се нарязва на 8 сектора, после продължава разрязването, докато се получат ромбове, триъгълници и звезда в средата.



С останалото масло се поливат краищата и разрезите. 
Изпича с в предварително нагрята фурна до 175 градуса С в началото,  после на 150 градуса С. Ако има нужда, покрива се с алуминиево фолио. Корите след изпичане трябва да са златисти и да са се разлистили.
След като изстине, отгоре се нареждат резенчета лимон и се залива с половината горещ сироп.
Когато сиропът се вари се оставя малко да се сгъсти. Дърпа се от котлона, слагат се ванилииите и сока на лимоните. Тук нещата вече са въпрос на вкус. Ние обичаме по-киселичък сироп, за да върви консумацията по-леко. Както казват хората, "Да е по-профирно". Количеството на киселината е абсолютно въпрос на вкус. Както и вида на ароматите. Но тъй като представям баклавата, харесвана от нашето семейство, това са продуктите, които използвам.
Баклавата се завива с кърпа, оставя се да се задуши и корите да поемат. На другия ден се залива с втората половина от сиропа, също горещ. По възможност се оставя поне 1 денонощие преди консумация.
Чакането е дълго, но си заслужава. 
Съхранява се на хладно. И ако не се изяде бързо с приятели  и роднини, има голяма трайност.

Медени коледни рулца

Закъснях с публикацията на тази рецепта, но по-важното е, че медените рулца, които са вкусни и ароматни, бяха приготвени още на 21 декември. Когато се пекат, мирише като в сладкарската работилница на Дядо Коледа и настроението става празнично.



Продукти:
125гр меко масло
150гр захар
2 супени лъжици течен мед
1 белтък и 1 цяло яйце
1 равна лъжичка сода бикарбонат
около 500 гр брашно за меко тесто
смес от коледни подправки - 1 чаена лъжичка канела, 1/2 чаена лъжичка смлян карамфил, няколко зърна смлян кардамон, щипка индийско орехче


за намазване
1 жълтък
смлени орехи
захар за посипване


Приготвяне:
От продуктите се омесва меко тесто, което не лепне.
Разделя се на 4 топки. Оформят се малки хлебета с приблизителна дължина 20 см.
Намазват се с разбит жълтък, посипват се с орехи и захар. Пекат се върху хартия в умерена фурна- приблизително 150 градуса Целзий при включен вентилатор.
Топли се нарязват на рулца с дебелина приблизително 8 мм.

неделя, 25 декември 2011 г.

петък, 23 декември 2011 г.

Немски коледни сладки

Това са любимите коледни сладки на моето семейство. Не са ли приготвени, просто няма да има и Коледа. Шегувам се, разбира се. Но когато синът ми беше малък ме тормозеше страхотно, за да ги приготвям. Седмици преди Коледа започваше да ме разпитва кога ще ги правим и дали може да помага. Сега вече е пораснал мъж и помагането отпадна. Но продължава да се оглежда за купичка, пълна със сладки.


                          

Продукти:
3 жълтъка + 1 жълтък за намазване на сладките
200 гр. масло
200 гр. захар
4 супени лъжици прясно мляко
Около 1/2 кг брашно
1 бакпулвер
3 пакетчета ванилия

Приготовление:
В брашното, смесено с бакпулвера, се прави кладенче. Добавят се жълтъците, захарта, ванилията и млякото. Събира се всичко и се получава ронливо пясъчно тесто. Маслото, което е меко, а не разтопено, се нарязва на парченца върху тестото. Всичко се омесва добре. Поставя се във свежо фолио и се оставя в хладилника да почине поне 12 часа. Тестото има трайност 2 - 3 дни.
Разточва се много тънка кора (да прозира плота). Точилката и плотът се намазват с брашно.
Режат се на фигурки по желание.
Сладките се намазват с жълтък, смесен с малко прясно мляко. Поставя се бадем, лешник или друга ядка и се поръсват със захар.
Пекат се във силна фурна (при мен температурата 175 градуса Целзий от 5 до 8 мин. Сладките трябва да са розови, почти бели. Пекат се върху хартия или намазана тава.
Топли се изваждат от тавата.
Когато изстинат, стават хрупкави.
В същото тесто може да се сложат смлени бадеми.




Щолен с рикота

Настъпи времето на голямото готвене преди Коледа. И тъй като аз съм склонна да оставям важните неща за последния момент, сега се опитвам да свърша всичко за ден-два. И приготовлението на коледните сладки, баклава, както и домашен щолен.
Преди няколко години Йоли беше така добра да ми даде тази рецепта. И от тогава в нашето емейство е задължително присъствието му. Чудесното е, че не трябва да зрее дни наред. Може да се яде веднага, или да се изчака да изстине. Накратко - работа за мен. Приготвя се в последния момент и хоп - директно на масата. 

Продукти:
500гр брашно
200гр меко масло 
250гр рикота
130гр захар 
2 яйца
1 бакпулвер
настъргана кора от 2 лимона
120гр бадеми, обелени и нарязани на пръчици
120гр стафиди
сухи плодове по избор (на снимката са показани бадеми, стафиди, кандирани портокалови корички, сухи кайсии, сухи череши и сух ананас)


Приготовление:
От  всички продукти, включително стафиди, бадеми и сухи плодове, се замесва тесто. Става малко лепкаво,но не се слага допълнително брашно, за да не стане корав щоленът. 


Тестото се изсипва върху хартията за печене и с набрашнени ръце се оформят 2 броя щолена, на които се придава характерната форма.
Пекат се при 1800C. Ако започнат да се зачервяват повече, се покриват с фолио. Проверява се готовността с дървено шишче.
След като се изпекат щолените, докато са горещи, много обилно се намазват с масло и се овалват добре в пудра захар. Завиват се във фолио.
Преди поднасяне отново се поръсват с пудра захар. 

Щоленът има голяма трайност.  

сряда, 7 декември 2011 г.

Пирог със зеленчуци за Никулден


За мое най-голямо съжаление в нашето семейство не се готви риба. Но нали на Никулден без шаран не може.
Това е пирог във форма на риба без риба.
Всъщност е вкусна питка с плънка от задушени зеленчуци.

За тестото:
300 мл хладко прясно мляко
1 яйце и 1 белтък
3 супени лъжици зехтин (олио)
1 супена лъжица захар
1 чаена лъжичка сол
700 гр брашно
1 пакетче суха или 1/2 пакетче жива мая

За зеленчуковата плънка:
2 големи глави лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
1  голям морков
1 резен целина
100 мл бяло вино
1 супена лъжица балсамов оцет
100 мл вода
3 супени лъжици галета
1 чаена чаша смлени орехи
1/2 китка магданоз
1 чаена лъжичка риган
Черен пипер и сол на вкус

1 жълтък за намазване

Приготвяне на тестото:
Брашното се пресява. Прясното мляко се затопля леко.
Яйцето и белтъка се разбиват леко.
Всички продукти, в реда както са изброени, се слагат в контейнера на хлебопекарна машина. Същата се пуска на режим „Месене и втасване без печене”.
Ако се замесва тестото на ръка, първо се подбърква маята с малко хладко мляко, брашно и лъжичка захар до гъстота на боза. Оставя се да шупне и се изсипва в кладенче в брашното заедно с останалите продукти. След като се омеси тестото, то се покрива и се оставя на топло да втаса.

Зеленчуците се нарязват на ситно и се задушават в зехтина заедно с водата, виното и балсамовия оцет. След като поомекнат се добавят галетата и орехите. Зеленчуковата смес се подправя със зелените подправки, сол и черен пипер. Оставя се да изстине.

Втасалото тесто се разточва върху набрашнена повърхност на правоъгълник с приблизителни размери 40/30 см. По преценка ако тестото е много меко се доомесва с малко брашно. То трябва да е еластично, да не лепне, но да не е твърдо.
В единия край на правоъгълника се поставя плънката. Навива се на руло и се поставя в тава върху хартия за печене, намазана с мазнина.
По желание се оформя като риба. Окото и устата се оформят от малко тесто, заделено предварително. В окото се слага и зрънце черен пипер. С кръгъл предмет се правят вдлъбнатини, които представляват люспите на рибата.



Оставя се за около 30 минути да втаса втори път.
Намазва с жълтък, разбит със съвсем малко вода.
Пирогът „риба” се пече във фурна, нагрята предварително до 200 градуса Целзий. След първите 15 минути температурата се намалява до 150 градуса Целзий. По преценка, за да не прегори, се покрива с фолио.
Изпеченият пирог се напръсква леко с вода и се завива с кърпа да престои поне 20 минути, преди да се разреже.
Сервира се със салата по избор и червено вино.



В плънката може да се сложат и гъби, сухи домати, маслини, изобщо всичко, което харесвате.
Рецептата за пълнежа е само идея, но аз се стремях да е като за истински пълнен шаран.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Кюфтета магданозлия


За кюфтетата:
500 гр. телешка (агнешка, смес) кайма
1 /2 кафена чашка ориз
1 глава стар лук
1 белтък
малко сол, черен пипер, щипка сух босилек
брашно за овалване на кюфтетата

За соса:
Около 750мл вода гореща вода
1 връзка пресен лук
1 средна глава стар лук
1 морков
3-4 големи връзки магданоз
3-4 супени лъжици заквасена сметана или кисело мляко
2 супени лъжици брашно
3-4 лъжици олио
20-30 грама масло
1 супена лъжица лимонов сок
2-3  резенчета лимон
Сол и черен пипер на вкус

Каймата се омесва добре със ситно нарязания лук, белтъка от яйцето, ориза и подправките.
Каймата се оставя да отлежи около половин час.
Оформят се кюфтета с диаметър около 4.00 см и се овалват в брашното.
В тенджера с по-голям диаметър в олиото и малко водичка се задушават морковът и нарязаните стар и пресен лук. Сипва се горещата вода. Посолява се.
Внимателно, за да не се разкъсат, се слагат кюфтетата в течността.
Когато са почти сварени се добавя нарязаният магданоз. Внимава се да не изври течността.
В отделен съд се запържва брашното в маслото. Разрежда се със сметаната или киселото мляко. Добавя се от соса на кюфтетата и запръжката се изсипва в соса при кюфтетата. Поставят се два-три резена лимон.
Ястието се оставя да покъкри на слаб огън.
Подправя се с лимонов сок и черен пипер.
По желание може да се добави още лимонов сок, сол или черен пипер.


Последния път, когато готвих тези кюфтета, още в началото, заедно с лука и моркова сложих шепа печурки, нарязани ситно. И никак не сбърках.


Количеството ориз е ориентировъчно. Всъщност се взема с шепата ориз, стиска се дланта и каквото остане вътре, толкова се слага в каймата. Това е мярка, която съм научила от моя близка от Преслав.

събота, 26 ноември 2011 г.

Салата с паста кус-кус (орзо) и риба тон


Продукти:
1 чаена чаша от 250 мл паста кус-кус или орзо
1 голяма кутия риба тон в зехтин
5-6 кисели краставички
250 г майонеза
1 супена лъжица горчица
черен пипер и лимонов сок на вкус


Приготвяне:
Пастата се сварява според указанията на производителя. Много добре се охлажда.
Краставичките се нарязват много на ситно.
Рибата се отцежда от мазнината и се надробява на ситни парченца.
Майонезата се разбърква с горчицата.
Към нея се прибавят горните продукти. 
Подправя се с черен пипер и лимонов сок.
Всичко се разбърква добре.
Преди сервиране салатата се охлажда.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Крем пита със сини сливи


Дозата е за тавичка с размери 40/28 см

За основата:
400 гр бутер тесто

За крема:
500 мл прясно мляко
3 цели яйца или 4 жълтъка
4 супени лъжици нишесте
4 супени лъжици захар
20 гр масло
1 ванилия

За заливката:
1/2 кг сини сливи
300 мл вода
2 супени лъжици захар
1-2 супени лъжици нишесте
1 супена лъжица лимонов сок (по желание)
По желание канела

Филирани бадеми за поръсване


Бутертестото се разстила в тавичка върху хартия за печене.
Надупчва се с вилица и се изпича до златисто при температура
на фурната 200 градуса Целзий.


Яйцата, захарта и нишестето се разбъркват с малко студено мляко до гладка каша. Сипва се останалото мляко, слага се тенджерката на котлона и се бърка  непрекъснато, докато кремът се сгъсти и стане готов.
Добавят се ванилията и маслото.
Кремът продължава да се разбърква, докато маслото се поеме, а той стане гладък и лъскав.
Изсипва се върху изпечената основа, заглажда се и се оставя сладкишът да изстине.




В друг съд почистените и нарязани сини сливи се заливат с вода. Добавя се захарта.
Слага се на котлон и след като водата заври се намалява степента на нагряване и се оставят да покъкрят около 5 минути.
Нишестето се размива със студена вода и се добавя към сливите. Бърка се непрекъснато. След като заливката се сгъсти се оставя да се охлади. Добавя се канелата.
Разпределят се сливите върху десерта, изсипва се между тях от заливката.
Поръсва се със запечени филирани бадеми.


Останалите сливи и заливката се пасират на гладък сос.
Крем питата се сервира със соса, който по желание е студен или топъл.

сряда, 16 ноември 2011 г.

Бисквитки с орехи и овесени трици


150 г масло
100 г захар
3 жълтъка
4 супени лъжици прясно мляко
300 г смес от овесени трици и брашно – по 50% от всеки вид
1 чаша от 200 мл смлени орехи
На върха на ножа сол
1/2 малка чаена лъжичка бакпулвер
1 ванилия
Сухи ягоди или друг сух плод (череши, портокалови корички, боровинки и т.н.)
По желание черен шоколад за украса

Маслото се разбива добре със захарта.
Добавят се жълтъците. Отново се разбива.
Слага се млякото, брашното с щипката сол, бакпулвера и ванилията.
След това при непрекъснато бъркане се добавят орехите и сухия плод (нарязан на дребни парченца).
Върху тава, застлана с хартия за печене, се оформят бисквитки с чаена лъжичка.
Бисквитките сурови са с диаметър около 3 см. Слагат се на разстояние, защото при печене кръгчето се разливат.
Пекат се около 12 мин в предварително нагрята на 1600 С фурна до златисто.
Оставят се да изстинат в тавата .
Напълно охладени се украсяват с разтопен черен шоколад.

събота, 12 ноември 2011 г.

Тикви, дюля, нар и есенни лиса

Есен е. Това е много добър повод да покажа колекцията си от тикви.
Подариха ми зелена цигулка. Когато я разрежа, обезателно ще снимам.
Винаги ми е било интересно как изглеждат неузрялите тикви.


понеделник, 7 ноември 2011 г.

Стар боб плакия


 

Продукти:

300 г стар фасул

Олио около 1 кафена чашка или най-добре на око

4-5 глави стар лук

4-5 пресни домата или от домати от консерва

1 супена лъжица доматено пюре

1 супена лъжица суха подправка, съдържаща целина, морков, лук, червени чушки или домашна универсална зеленчукова подправка, каквато Пеп-чо прави (в никакъв случай готови универсални подправки като „Маги вълшебен вкус” и други подобни) 

Сол на вкус

1 супена лъжица червен пипер

Джоджен


Приготвяне:

Бобът се накисва от вечерта. Кипва се на три пъти, като водата се изхвърля.

Слага се да ври с 1/2 глава стар лук, зеленчуковата поправка, 1 супена лъжица олио и вода около 1 1/2 л.

Свареният боб се отцежда и се прехвърля в тавичка, като се сипват 2-3 черпака от водата, в която е врял.

В отделна тенджера се слага ситно нарязана  другата половина стар лук и се задушава в останалото олио. Когато омекне се добавят 2 настъргани домата или 1 супена лъжица доматено пюре. Разбърква се и се оставя около 1 минута на котлона. Отдръпва се тенджерата, слага се червеният пипер и отново се разбърква. Така приготвената запръжка се изсипва при боба. Ястието се посолява и се подправя с джоджен. Количеството подправки е на вкуса.

Отгоре се нареждат филийки червени домати, като може да са пресни, може и от консерва.

Плакията се запича. Когато доматите станат леко кафеникави по краищата, върху ястието се нареждат плътно филийки стар лук. Връща се тавичката във фурната и се пече, докато лукът стане златист.

Фурната се нагрява до температура 200 градуса Целзий.

Ястието трябва да  е запечено, но да остане сочно. Ако прецените че е сухо, преди да наредите лука може да сипете още малко от водата, в която е врял боба.

Тъй като въпросната вода е с олио, лук и е останал малко боб, от нея с добавки на зеленчуци сътворявате боб чорба.

 

 

Плакията от стар боб се консумира с туршия, а защо не и с хубаво червено вино за тонус.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Супа от запечен карфиол, праз и гъби

Отличната кулинарка Пепи, известна в пространството на Интернет като Пеп-чо, откри блог на момък от  Торонто, на име Кевин. Забелязахме, че готви от определен зеленчук цели серии ястия. По едно време се беше захванал с аспержи или на латински asparagus. Разбира се, че веднага му лепнах името Кевин Аспарагуса. А и блогът му  http://www.closetcooking.com ако го четеш буква по буква е с едно име.... Както и да е. Момчето готви хубаво и снима още по-хубаво. Харесах си една супа и веднага я приготвих. Тя е със зеленчуци, които в момента се намират навсякъде. Оказа се много вкусна.



Продукти:
1/2 малка глава карфиол, накъсана на цветчета
2 супени лъжици олио
2 супени лъжици масло
Бялата част на 1  по-голям стрък праз, тънко нарязан
2 скилидки чесън, нарязани на ситно
250 г гъби (ако са диворастящи, още по-добре. )
Няколко стръка пресна мащерка, ситно нарязана или 1 чаена лъжичка суха
100 мл сухо бяло вино
1 1/2 л зеленчуков бульон
сол и черен пипер на вкус
1 чаша сметана (или мляко)

Приготвяне:
Розичките карфиол се поръсват с олио, сол и черен пипер. Подреждат се в тавичка на един пласт и се запичат при 2000С, докато станат леко златисто кафяви за около 15-20 минути. 
2 супени лъжици масло се загряват в тенджера. Празът се сотира за около 5 минуте докато омекне. Прибавят се нарязаните скилидки чесън и се разбъркват. 
Прибавят се гъбите, нарязани на филийки и  мащерката. Отново се разбърква и се оставят всички зеленчуци да омекнат. Когато са готови, мазнината се деглазира с бялото вино.
Сипва се бульонът при омекналите  зеленчуци и се добавя запеченият карфиол.
Щом супата заври се намалява топлината на котлона и се оставя да къкри около 30 минути.
Подправя се със сол и черен пипер на вкус.
По желание може да се пюрират зеленчуците, докато достигне нужната гъстота.
Добавя се сметаната или прясното мляко и се връща супата да заври съвсем за кратко. 

Сготвих с прясно мляко. Това имах в хладилника. 
Запеченият карфиол придава много приятен вкус.
При мен няма да се срещнат диви гъби. Използвах култивирани печурки. За мен са достатъчно добри. За гъбарите са нищо и половина, но това е положението.
По мое скромно мнение супата трябва да се сервира с кубчета синьо сирене или пармезанови крутони.

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Картофено пюре с топено сирене и гъби кладница на фурна

Това ястие видях в едно предаване на Иван Звездев. Хареса ми комбинацията от картофено пюре, сирена, гъби и аромат на босилек. Наистина се оказа вкусно и консервативното домочадие прие новата рецепта. Записвам я в блога, че да ми е под ръка.



За картофеното пюре

1 кг картофи
100-150 г краве сирене
20 г краве масло
50 мл прясно мляко
2 яйца
2 скилидки чесън
Сол и черен пипер на вкус
За пласта с гъби:
500 г гъби кладница
100-150 г топено (пушено) сирене
1/2 глава стар или 1 връзка пресен лук
40 г краве масло
1 супена лъжица олио
50-70 мл бяло вино
1/2 ч.л. босилек
Сол и черен пипер на вкус
Няколко стръка магданоз и копър
10 г краве масло
Галета за поръсване
Краве масло за намазване




Сваряваме картофите в малко подсолена вода. Пасираме ги на пюре заедно с водата и топлото мляко. Посоляваме, добавяме натрошеното сирене и черен пипер на вкус. След като се поохлади слагаме яйцата, чесъна и нарязаното на парченца масло. Разбъркваме добре.
Нарязваме лука на ситно, задушаваме го в кравето масло и олиото.
Нарязваме гъбите на ивици, изсипваме ги при лука, задушаваме още 5-8 мин. Поръсваме със сол и босилек. Наливаме бялото вино, разбъркваме, поръсваме с черен пипер.
Съдът, в който ще се пече се намазва обилно с масло и поръсва с галета.
Слага се в съда половината картофено пюре, разстилат се гъбите върху него и се покриват с нарязаното на филийки топено (пушено) сирене. Поръсва се със ситно нарязаните магданоз и копър. Върху сиренето се слага останалото пюре.
Най-отгоре се слагат малки парченца масло. Поръсва се с галета.
Ястието се пече около 45 мин. при температура от 180 градуса С.



сряда, 26 октомври 2011 г.

Сладкиш с плодове

За Димитровден искам да ви почерпя със парче от любимия на фамилията сладкиш.
Рецептата я знам от поне 35 години. Никога не ме е подвеждала и е една от малкото, които зная наизуст. Правила съм го с какви не плодове. Пресни, замразени, даже и половината с какао в тестото, а другата половина с плод. По системата 2 в 1.
За мен най-вкусен е с вишни, но ще почакам до началото на лятото.
Днес е със сини сливи. Защото им е сезон. И защото и така много ми харесва.



4 яйца
1  1/2 чаена чаша захар
3/4 чаена чаша олио (масло или смес от олио и маасло)
1 чаена чаша прясно мляко
2  1/2 чаени чаши брашно
1 бакпулвер
Лимонова кора или ванилия


Отделят се жълтъците и се разбиват със захарта, докато побелеят. Добавя се
мазнината и част от прясното мляко. Разбиването продължава. Постепенно се добавя
пресятото брашно с бакпулвера, част от разбитите на пяна белтъци и ванилията
или лимоновата кора. На края се слагат останалите разбити на сняг белтъци.
Сместа се разбърква внимателно. Изсипва се в намазана с мазнина и посипана с
брашно тава. Отгоре се подреждат плодовете.
Пече се при температура около 175 градуса в началото. После се допича на
температура около 150 градуса.


Това е основна рецепта за кекс. Тук брашното е малко в повече от обичайното, за
да не потънат плодовете.
Вариантите са с пресни или замразени плодове, като може да се използват вишни,
череши, кайсии, ябълки с добавка малко канела към тях и орехи, праскови,
сини сливи, узрели джанки или комбинация от плодове по избор.
Тавата е с размери около 35 см в диаметър.