Крем със снежни топки

Това е любимият ми крем от детството. Напомня ми за мама. 
Поднесен в неделя на обяд за десерт, гарниран с домашно сладко от вишни.
Ефирен и много вкусен.

Продукти:
За снежните топки:
5 белтъка
1 супена лъжица захар (портокалова захар)
щипка сол

За крема:
1 литър прясно мляко
5 жълтъка
3-4 супени лъжици захар (или на вкус)
1 супена лъжица натурално нишесте
2-3 листенца индрише (1 пакетче ванилия )

За гарниране:
Сладко от вишни или друго, съобразно предпочитанията ви

Приготвяне:
Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол.
Прибавя се захарта и отново се разбиват.
От прясното мляко се отделя около 100 мл.
Останалото се кипва и се подслажда с оказаното количество захар или на вкус. 
С помощта на две супени лъжици внимателно се изсипва от белтъчната смес в млякото.
След около 1 минута внимателно се обръща снежната топка. 
Още толкова се готви и от другата страна.
С решетъчна лъжица се изважда от млякото, отцежда се и се поставя внимателно в подходящ съд, който е по-дълбок.
Така се процедира с цялата белтъчна смес.
Докато са в млякото снежните топки се надуват, но след като се извадят спадат леко.
Нишестето и жълтъците се разбиват с отделеното мляко на гладка каша.
На тънка струйка сместа се прибавя към млякото, в което сме приготвили белтъците.
Продължава да ври на умерен огън.
Непрекъснато се разбърква с тел, докато кремът се сгъсти.
Млякото не се прецежда от останалите парченца белтък. При разбъркването с тел те се усвояват от крема.
Тенджерата се отстранява от котлона и се прибавя индришето. Разбърква се добре.
Кремът е доста по-рядък от обичайното и на практика представлява сос.
С малък черпак внимателно се налива между снежните топки.
Кремът със снежни топки се сервира добре охладен, гарниран със сладко от вишни или друго по желание.

Поради липса на индрише приготвих крема като го ароматизирах с ванилия, а в белтъците сложих 1 лъжица портокалова захар.
В крема сложих течен подсладител, който се използва и за готвене, в количество равно на 3 супени лъжици захар.

Скумрия по созополски

Всеки, който ме познава знае, че харесвам всякаква риба. От цаца до кит. Каквото падне. Да, ама съпругът мил да не чуе и да не види риба. И все гледам да въртя едни рецепти, при които не мирише. При това приготвям риба 4-5 пъти в годината. И все едни бели риби, постни, завити във фолио... Ах, как обичам пържена цаца! Или сафрид. Или друга дребна или едра и много миришеща риба. И печена на скара. Изобщо всякаква.  
Днес обаче реших и сготвих това, което ми харесва много и мирише умерено - скумрия в тенджера под налягане. Рецептата я зная от моята приятелка Нинчето, а тя от приятели, които са я научили в Созопол. Та затова е "Скумрия по созополски". Едва ли там я приготвят с океанска скумрия, но тук друга няма. РибАро това предлага.
Това е страхотно мезе за биричка или бяло вино.
Доставката на скумрията беше полукриминално деяние. В заверата дейно участие взе и една приятелка. Изчистен и леко посолен, рибокът престоя една нощ тайно в хладилника. Ле-ле, ако беше надушил съпругът! Обаче всичко мина благополучно. Представям Ви крайния резултат.

Продукти:
Изчистена скумрия около 1 кг.
Приблизително 2 чаени лъжички сол (ако обичате по-солено, увеличете солта) 
3-4 бр. зърна бахар
Около 15 зърна черен пипер
2-3 листа дафинов лист
олио и оцет в равни количества

Приготвяне:
Изчистената риба се нарязва на шайби с дебелина около 2 см.
Парчетата се подреждат на дъното на тенджерата под налягане.
Поставят се подправките и всичко се поръсва със сол.
Заливат се с равни части олио и оцет. Течността трябва да покрие едва парчетата риба.
След като вентилът на тенджерата под налягане се завърти, котлонът се намалява и се оставя рибата да се готви час и половина. Изключва се и тенджерата се оставя без да се отваря, докато се охлади.
Рибата се изважда и се оставя да изстине.
Парчетата се подреждат в буркан и се заливат с течността, която е останала след варенето.
Рибата се съхранява се до една седмица в хладилник.

При мен това количество риба запълни един ред от тенджерата под налягане.
За измерване на олиото и оцета използвах чаша с вместимост 200 мл. Общото количество течност от 400 мл. покри точно парчетата риба.
Рибата се получава приятно киселичка. 
Ако не харесвате кисело, намалете малко количеството оцет. 

Чийзкейк с печени чушки и рикота(извара)

Тази чудесна рецепта видях наскоро по телевизията в предаването на Йоли. 

Моето семейство и приятели останаха очаровани. 

Чийзкейкът е много вкусен, изпълнява се лесно и е чудесно предястие. А защо не и лека вечеря, сервирана с хубава салата.

Представям ви рецептата с разрешението на Йоли.

Продукти:

За основата:

Пакет гризини с приблизително тегло 150 гр.

100 гр. разтопено масло

За крема:

500 гр. рикота или качествена извара

1 малка кофичка заквасена сметана

1 сурова зелена чушка

10 бр. печени червени чушки

20 гр. желатин = 2 пакетчета желатин на д-р Йоткер

2-3 скилидки чесън

3-4 стръка магданоз или 3 стръка прясна мащерка, риган или друга зелена подправка по избор

Сол на вкус. 

Приготвяне:

Гризините се смилат и се смесват се с разтопеното масло.

Форма за торта с диаметър 26 см.формя се блат на дъното на формата, като  се постила с хартия за печене.  

Оформя се блат , като добре се притискат трохите от гризините и маслото във формата.

Желатинът се залива с около 100 мл вода и се оставя да набъбне. Разтопява се на слаб огън и се оставя да се поохлади, като се внимава да не се желира. От него се отделят малко количество, за глазиране в края на приготвянето на чийзкейка.

В блендер се смилат половината изпечени и почистени червени чушки.

Разбива се рикотата и сметаната с миксер. 

Зелената чушка се нарязва на малки кубчета.

Сместа се посолява на вкус и към нея се добавят пасираните червени чушки, пресованите скилидки чесън, кубчетата зелена чушка и нарязаният магданоз или друга зелена подправка.

Всичко се разбърква с шпатула. 

Прибавя се желатинът и отново всичко се разбърква.

Сместа се изсипва върху основата и се заравнява.

Формата с чийзкейка се поставя в хладилник за няколко часа, докато стегне желатинът.

Когато чийзкейкът е готов се поставя върху подходяща чиния и внимателно се маха хартията за печене.

Сместа се намазва леко с четка с желатиновата смес.

Подреждат се отгоре останалите печени чушки, нарязани на тънки ивици. Посоляват се и се глазират се с останалия желатин.

Чийзкейкът отново се поставя в хладилник и се сервира охладен.

Може да се направи украса отгоре с печени чушки, твърдо сварени яйца, маслини, клончета магданоз или друг вид зеленина.

Ако се използва извара, то тя трябва първо да се пасира с малко сметана, за да бъде сместа, която се желира гладка.

Аз използвах италиански гризини от ЛИДЛ. В една кутия има 4 опаковки. 2 бр. бяха достатъчни.