петък, 27 април 2012 г.

Шарлота от козунак, ягоди и бял шоколад




Стар козунак около 400 гр.
60 гр. масло
3-4 супени лъжици захар
4 яйца
500 гр. маскрапоне
100 мл прясно мляко
1 ванилия
250 гр. ягоди

Огнеупорен съд с диаметър около 24 см. се намазва обилно с масло.
Козунакът се нарязва на по-едри парчета.
Стените и дъното на съда се облепят с козуначните резени.
Слагат се малки бучици масло.
Подреждат се половината ягоди, нарязани на половинки.
Покриват се с парчета от останалия козунак.
Разпределя се останалото масло върху тях.
Яйцата, маскрапонето, прясното мляко и захарта се разбиват добре.
Сместа се ароматизира с ванилията и се изсипва в съда върху подредените парчета козунак.
Оставя се около 10 мин. течността да попие добре.
Съдът се покрива с алуминиево фолио и се поставя в студена фурна.
От начало се загрява на 175 градуса Целзий с вентилатор. В процеса на печене температурата се намалява на 150 градуса Целзий.
Готовността се проверява с дървено шишче – трябва да е сухо.
Изпечената шарлота се оставя за около десетина минути  да се охлади леко.
Обръща се в подходяща чиния.

Украсява се с разтопен бял шоколад и останалите пресни ягоди.
Преди сервиране се изстудява.




сряда, 25 април 2012 г.

Задушена домашна патица


В днешно време много рядко човек може да си достави истинска, т.е. домашна птица. За мой късмет успях преди време да се добера до домашна патица. Мислех че е женска птица, но като отчетох времето за което увря, реших, че ще е животно от мъжки пол. Де да знам дали не е бил първи братовчед на някой птеродактил. 
Въпреки чакането крайният резултат беше чудесен. Хубаво, тъмно месо, което на вкус няма нищо общо с разните бройлери и синтетични пуйки.
Приготвих пернатото по рецепта, която е много лесна. Този вариант за задушено ми е любим и затова искам да го публикувам в блога си. Не съм го научила от никой, аз съм си комбинирала продуктите и го готвя от много, много години. 
Никак не мисля, че съм открила топлата вода, ама кой знае. Нали съм специалист ВиК. 


Продукти:
За половин патица, нарязана на порции
около 80 гр. масло
250 гр. гъби
2 големи моркова
2 големи глави стар лук
4-5 скилидки чесън
зърна черен пипер
сол на вкус
200 мл. бяло вино
200 мл. топла вода
1 чаена лъжичка брашно

Приготвяне:
Парчетата месо се запържват в маслото.
Гъбите, морковите и скилидките чесън се нарязват на филийки.
Лукът се нарязва на полумесеци.
Парчетата патица се подреждат в глинен съд с капак.
Между тях се поставят зеленчуците.
Поръсва се със сол. Слагат се зърната черен пипер.
Ястието се залива с виното и топлата вода.
Захлупва се глиненият съд и се поставя в студена фурна.
Тогава се включва фурната да се загрява до 200 градуса Целзий при работещ вентилатор.
Когато се усети, че ястието е завряло, температурата се намалява на 150 градуса Целзий.
Тъй като домашната патица има по-жилаво месо, за да стане ястието готово са необходими поне 4 часа.
Периодично се проверява количеството течност в съда и готовността на месото. При нужда  се добавя по малко топла вода.
Когато патицата е омекнала напълно, ако има повече сос, той се уплътнява с 1 чаена лъжичка брашно.
Сервира се с гарнитура по желание – варени картофи, картофено пюре или ориз пилаф.

Прилагайки същата рецепта може да се сготви всякакъв вид птица или заек. За пиле времето за задушаване е около час. Всъщност времето за готвене зависи от  птицата - нейната възраст, големина и вид.
Харесвам задушени меса, при приготвянето на които не се използват домати и дафинов лист. Сосът се оцветява от морковите. Ястието има изчистен вкус. Усеща се ароматът на гъбите и вкусът на птицата. Още по-хубаво е (ако не Ви е страх като мен)  да се използват диви гъби.

Ако не ви се чака толкова дълго да се приготвя месото , вариант е да се използва тенджера под налягане. Тогава се взема пред вид, че течността почти не намалява.                        

събота, 21 април 2012 г.

Козунаци

Великден отмина. Но аз да си публикувам моята рецепта за козунаци. Че ако съм жива и здрава, догодина пак да направя. Рецептата е проверена и най-важното - количествата на продуктите са изчислени за моята хлебопекарна машина, която прави готов продукт с тегло 1 кг. 
Мога да правя и козунаци, като ги меся на ръка, но не искам. Друго си е човек да използва техника.
Никой да не си мисли, когато гледа снимките, че не са на конци. Козунаците бяха абсолютно на конци, просто не ги разчупих, а ги разрязах охладени.

И така да започвам епичното описание. То се получи нещо като новела. Все си въобразявам, че някога снаха, племенница, внучка или изобщо познат ще използва рецептата. Друго си е да ти замирише вкъщи на домашен козунак.

Продукти за едно зареждане на контейнера на хлебопекарната машина:
3 цели яйца и 2 жълтъка
250 гр. захар
200 мл. прясно мляко
230 мл. течна мазнина – смес от мас и масло
50 мл. ром
1/2 чаена лъжичка сол
3/4 кубче свежа мая
настъргана кората на 1 лимон 
брашно около 800 гр. и още малко при нужда за доомесване

1 жълтък за намазване, разбит с 1 супена лъжица прясно мляко и 2-3 капки олио
Захар за посипване
Бадеми, лешници или орехи за украса

Видове пълнеж:
а) стафиди, накиснати в ром
б) смлени орехи, топло прясно мляко, какао, ром, 2 белтъка, 2-3 супени лъжици захар
в) мармалад по избор
г) сухи плодове – например стафиди, накиснати в ром, сухи череши, ананас, кайсия, сладко от зелени смокини, портокалови корички

Приготвяне:
Маята се размива с малко хладко мляко. Добавя се супена лъжица захар и малко брашно, за да е получи редичка каша. Оставя се на топло да втаса.
Яйцата се разбиват със захарта, прясно топличко мляко, ром и лимоновата кора. Всичко се изсипва  в контейнера на хлебопекарната машина. Добавя се 2/3 от разтопената, но хладка мазнина. Слага се щипка сол.
Върху течните продукти се насипва брашното.
Най-отгоре в средата се изсипва втасалата мая.
Машината се включва на режим „Месене и втасване”. По време на работния цикъл се отваря капака на машината и на два-три пъти се добавя останалата мазнина. Ако се прецени, че тестото е прекалено меко, то се посипва малко брашно при добавяне на мазнината. 
Готовото тесто се оформя на козунаци с форма по желание. Ако има нужда се добавя малко брашно и тестото се премесва.

По желание се слагат плънки:
1. Част от тестото се разделя на три части. Всяка се разточва на правоъгълник и се поръсва със стафиди. Оформят се три фитила. Всеки се завива като въже. Сплита се плитка и се поставя в правоъгълна форма.


2. Смлените орехи се разбъркват със захарта и какаото. Попарват се с толкова топло мляко, колкото да се получи много гъста каша. Сместа се охлажда. Добавят се ром и белтък от 2 яйца.
Част от общото количество тесто се разточва на правоъгълник.
Намазва се с плънката. Козунакът се завива на руло и се слага в правоъгълна форма.


3. Част от тестото се разделя на три части. Всяка се разточва на правоъгълник и се намазва с мармалад и поръсва с орехи. Оформят се три фитила. Всеки се завива като въже. Сплита се плитка и се поставя в правоъгълна форма. След изпичане се получава мраморен ефект.



Или се оформя от тестото правоъгълник, намазва се с мармалад и се посипва с орехи. Завива се на руло.



4. Плодов – част от тестото се разделя на три части. Всяка се разточва на правоъгълник поръсва със сухи плодове, които са нарязани наситно. Оформят се три фитила. Всеки се завива като въже. Сплита се плитка и се поставя в правоъгълна форма.


Оформените козунаци се оставят във формите отново да втасат.
Когато са втасали се намазват с жълтък, който е разбит с 1 супена лъжица прясно мляко и 2-3 капки олио.
Украсяват се с ядки. Поръсват се с кристална захар.
Пекат се в предварително нагрята до 175 градуса Целзий фурна с работещ вентилатор. След като се навдигнат, температурата се намалява до 150 градуса Целзий. По преценка, за да не прегорят, се покриват с алуминиево фолио.
Проверяват се с дървено шишче.
Изпечените козунаци се охлаждат върху решетка и след това се завиват в платнена кърпа.

От посочените продукти се получават два големи или три по-малки козунака.
За да се направят всички варианти е необходимо да се направи двойна доза от посочената.
От същото тесто могат да се оформят козуначни кифлички с някой от посочените пълнежи. 

понеделник, 16 април 2012 г.

сряда, 11 април 2012 г.

Шницели от лапад

Това е стара фамилна рецепта. Свързана е със запознанството на баща ми със семейството на майка ми.
Винаги сме обичали много това ястие, но и винаги е било повод за шеги и смях. Приятните спомени ме карат да го приготвям с удоволствие.
И понеже мисля, че е много вкусно, споделям рецептата с вас. 



Продукти:
Лапад
250 гр. сирене или извара (може смес от двата продукта)
1 яйце
Магданоз
Сол и черен пипер на вкус

Панировка:
3 яйца
Брашно
Прясно мляко
1 супена лъжица олио
Щипка сол
Черен пипер по желание

Приготвяне:
Сиренето (изварата) се разбиват с яйцето и подправките.
За всеки шницел се вземат по 3 бр. листа. Отстранява се частично средната
дебела жилка. Внимава се да не се разкъса лапада.
На листата се придава форма на шницел.
Между всяко листо се поставя от плънката.
От продуктите за панировка се приготвя се гъсто палачинково тесто.
Олиото в панировката не позволява при пържене да се поема много от мазнината.
Всеки шницел се потапя в палачинковото тесто и се пържи в маслена баня.
Количеството панировка стига приблизително за 12 бр. шницели с размери 10/15 см.

Може да се сервира с кисело мляко с чесън.



вторник, 10 април 2012 г.

Коприва с яйца и сирене




Продукти:
Около 400 гр. коприва
1 малка глава стар лук
1 суха червена чушка
3 яйца
200 гр. сирене
2 супени лъжици брашно
100 гр. масло
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Копривата се сварява заедно с главата лук и сухата чушка в 1 л вода. Отцеждат се зеленчуците и се пасират в блендер или се начукват в дървена гаванка. Водата се запазва.
В маслото се запържва до розово брашното и се разрежда с водата, в която е вряла копривата.
Прибавя се пасираната коприва.
Разбиват се яйцата  и се изсипват във врящата смес. Трябва да станат на парцали, както при курбан-чорба.
Подправя се със сол и черен пипер на вкус. След като се отстрани от котлона се добавя натрошеното сирене.

понеделник, 9 април 2012 г.

Хрупкави бисквити за следобедно кафе


Тези сладки винаги ми напомнят студентските години. Както и кифличките със сирене и ким, които ще представя в отделна публикация.
Представете си голяма пластмасова кутия, пълна с вкусни и ухаещи на лимон сладки.
Тази кутия пътуваше периодична от моя роден град до София. Отваряш я, лъхва те приятен аромат и веднага се сещаш за дома. И кой знае защо забравяш , че трябва да се учи и чертае. 
След толкова години наблюдавам, как при наличие на вкусни сладки, синът ми също зарязва учене и чертежи и се отдава на епично кафепиене и сладкоконсумиране.
Много интересно, на кого ли прилича?!




Продукти:
3 яйца
1 чаша захар, пълна с връх
1 чаша олио
1 пакетче амонячна сода
Настъргана кора от 1 лимон
4-5 капки лимонова есенция
Брашно за меко тесто, но да може да се точи
Лешници или други ядки , предврително леко запечени, за украса.

Начин на приготвяне:
Яйцата със захарта се разбиват до побеляване.
Добавя се постепенно олиото и отново се разбива добре.
Амонячната сода се разтваря в 2-3 супени лъжици хладка вода или прясно мляко и се добавя към горната смес.
Прибавя се лимоновата кора и лимоновата есенция.
Бавно се сипва брашното, като в началото се бърка с миксер или лъжица.
Когато тестото се събере на топка се омесва.
Тестото трябва да е меко, но да може да се точи или да минава през машинка за месо.
Оставя се да „почине” поне 30 минути преди да се оформят бисквитите.
Разточва се кора с дебелина максимум 1.5 мм и се изрязват бисквити с форми по желание.
Оформените бисквити се нареждат на разстояние една от друга в тава, покрита с хартия за печене.
Украсяват се с ядки по избор.
Пекат се в предварително нагрята фурна при температура 175 градуса Целзий.
Готови са, когато придобият бледозлатист цвят.
В затворен съд имат голяма трайност.

При чаша с вместимост 250 мл са необходими около 900 гр брашно.
Препоръчвам да се ползва чаша с вместимост максимум 200 мл. В този случай брашното е около 750 гр.
Майка ми оформяше тези бисквити като гъсенички, посредством машинка за месо със специален накрайник. Преди години това беше много популярен метод за правене на сладки и курабии.
Тъй като аз нямам такива „съоръжения” , преминах към вариант, при който се използват формички за сладки и лешник за украса.


Цветница




ЦВЕТНИЦА - ТОВА Е ТОЛКОВА ЛЮБИМ ДЕН!