Празнични коктейлни "близалки"

Подходящи са за всяко парти. Вкусни са, ефектни са, могат да се използват като украса. И най-важното.  Солени са.

Продукти за около 20 бр солени близалки:

10 бр кубчета с размери 2.0 / 2.0 см синьо сирене

10 бр сферички от кашкавал с диаметър около 2см
20 бр дървени шишчета
1 кубче пилешки бульон
10 гр желатин (1 пакетче желатин на д-р Йоткер)
300 мл вода
хранителна боя с цвят по желание
1 голям портокал или грейпфрут

Приготвяне:

Приготвят се кубчетата от синьото сирене и сферичките от кашкавал.
Нанизват се на дървените шишчета.
Изсипва се желатинът в тенджерка. Залива с 2-3 супени лъжици вода, отделени от измереното количество течност. Оставя се желатинът да набъбне. Загрява се на водна баня, докато стане течен.
В останалата вода се разтваря пилешкият бульон. Ако в него има дребни частици се прецежда. Топъл се прибавя към желатина. Разбърква се сместа добре и се оставя да се охлади, но не и да желира.
Потопяват се кубчетата синьо сирене, както са нанизани на шишчета, в сместа с желатина.
Поставят се във висока чаша. Внимава се да не се допират, за да не залепнат едно за друго. Оставят се на студено, за да стегне желатинът. После кубчетата сирене отново се топят в сместа с желатина. Действията се повтарят в описаната последователност, като трябва да се получат три пласта желиран бульон върху сиренето. Чашата със белите „близалки” се оставя на студено.
До този момент е използвана приблизително половината течност с желатин. Останалата част се прецежда, за да се отстранят попаднали дребни частици сирене.
Разтваря се хранителна боя в малко прозрачен алкохол (най-добре във водка) или съобразно инструкциите на производителя.
Оцветява се бульонът в желания цвят.
Сферички от кашкавал се потапят в оцветения бульон, в която има и желатин.
Действията са същите, както при кубчетата сирене.
При цветните сферички чак след 3-тото потапяне в сместа се получи красив и наситен цвят.
„Близалките” се държат на студено, докато се сервират.
Отрязва се капаче на голям портокал или грейпфрут, за да стои стабилно. Поставя се в чиния. Шишчетата с "близалките" се забождат в плода.

Допълнително се украсява с борови клонки или цветя, листа, дребни играчки.

Тази композиция може да се използва за акцент на празничната маса.

Изборът на сирена е по желание и според наличностите в хладилника. Нищо не пречи да се използва шунка или други студени меса.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА

Пожелавам на всички светли Рождественски празници!

Кифлички със сирене и ким

Кифлички със сирене и ким е нещо традиционно.
Но всеки си има негова рецепта. Точно така ги правеше  моята майка. Основно те са свързани със студентските ми години. Пътувах за София и от багажа ми се носеше омайващият  аромат на току що изпечени кифлички. Сега синът ми е влюбен в тях. И колкото да мрънкам, и да се опитвам да се измъкна, на финала все пак се съгласявам да ги направя. Особено като измъкне довода, че няма да си вземе изпитите, ако няма кифлички. Така ме изнуди да му направя по време на сесия  Лимонов чийзкейк.

Продукти:

За тестото: 

1 пакетче суха мая или 1/2 кубче жива мая
2 яйца
1 супена лъжица захар

1 чаена чаша (200мл) топличко прясно мляко

3/4 чаена чаша мазнина по избор (Смес от масло и олио, мас и олио или мас и масло. Може смес от трите вида мазнина или само един вид. Или зехтин).
1 чаена лъжичка сол
Около 700гр. брашно 

За плънката:

250 гр. сирене

1 яйце + 1 белтък

1 жълтък за намазване

ким и сол за поръсване отгоре

  

Приготвяне: 

Маята със захарта и малко от млякото се разбъркват добре.

Добавя се брашно, за да се получи рядка каша.

Оставя се да втаса.

В голяма купа се изсипва брашното. Прави се кладенче и в него се изсипват втасалата мая, солта , разбитите яйца, мазнината и останалото прясно мляко.

Омесва се  меко тесто, но да не лепне и да може да се точи . При нужда се добавя още брашно за доомесване.

Покрива се с влажна кърпа или свежо фолио и се оставя да втаса.

Втасалото тесто се разделя на 5 топки. Всяка се разточва на кора с дебелина 3-5 мм, изрязва се кръг и се разрязва на сегменти. Големината им зависи от предпочитаният размер на кифличките. Аз изрязвам обикновено кръг с диаметър 25 см и го разделям на 8 части.

В края на широката част на всеки сегмент се слага по малко от плънката. 

Завиват се кифличките и се подреждат върху намазана с олио тава или върху хартия за печене.

Оставят се да втасат.

Втасали се намазват с жълтък, разбит с 1 супена лъжица мляко.

Кифличките се поръсват се със сол и ким.

Тавата се поставя на средната решетка на предварително загрята фурна при включен вентилатор. Първоначално температурата на фурната е около 175^о С, после се намалява на 150^о С.

Кифличките се пекат до златисто, като отдолу трябва да са светлокафяви.

Огретен с картофи

Огретен с картофи - това е едно от любимите ястия на Кирил. Лесно за изпълнение и вкусно. Става както за основно ядене, така и за гарнитура. Пиша рецептата специално за проекта   "10 рецепти, без които Кирил не може да оцелее".

Продукти:
1.200кг картофи
3 яйца
250 гр. сирене
3-4 супени лъжици олио
250 мл прясно мляко
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Картофите се нарязват на пръчици с дължина около 3 см и дебелина 0.80см.
Най-лесно става, когато се нарежат с кухненския робот с приставката за картофени пръчици. В тава с диаметър 30 см  се разстилат картофите. Посоляват се леко. Поливат се с олиото и се разбъркват.

Фурната се нагрява до температура 200 градуса Целзий с включен вентилатор. Тавата се поставя в средата на загрятата фурна. Картофите се запичат до розово.
Тук внимавате от опитване да не изядете половината материал.

Сиренето се натрошава и с него се поръсват картофите.

В купа се разбиват яйцата. Поръсват се  черен пипер. Прибавя се прясното мляко и сместа отново се разбива.

Заливат се картофите с разбитите яйца и прясно мляко.

Всичко се разбърква и тавата се поставя отново във фурната, за да се изпече окончателно огретенът.
Сервира се топъл и по желание с кисело мляко.

Пълнени червени камби с ориз и кедрови ядки

Това е много вкусно постно ястие. Все още по пазарите се намират камби. Те имат по-мек вкус от чушките. Понякога се случват лютички, но това не вреди. Само се разпалва апетитът и се налага да се консумира чаша вино.

Продукти:

Около 12 бр. камби със средна големина

1 чаена чаша от 250 мл ориз
1 голяма глава стар лук
2 домата
1 морков
Зехтин
1 кубче бульон от гъби
3 супени лъжици кедрови ядки
2-3 скилидки чесън

Сол, черен и червен пипер, риган на вкус

Приготвяне:

Нарязаният на дребно лук се задушава в зехтина.

Добавя се морковът,  нарязан наситно. Изчаква се и той да се задуши.
Поставя се оризът при лука и моркова се запържва, докато стане прозрачен.
Слагат се настъргани доматите и кедровите ядки, предварително запечени в микровълнова фурна или на сух тефлонов тиган.
Сместа се подправя със сол, черен и червен пипер и риган. Добавят се скилидките чесън, ситно накълцани.
Камбите се пълнят. Поръсват се отгоре с малко зехтин.
Налива се в тавичката около 200 мл топла вода.
Пекат се на 175 градуса Целзий в тавичка, покрита с фолио.
Когато камбите са почти готови, фолиото се отстранява и се оставят да се запекат.
Сервират се студени.

Вместо кубче бульон от гъби може да се сложи една шепа пресни гъби.

Шоколадови резенки

Тази рецепта я изнамерих в семейните архиви, т.е. в готварската тетрадка на леля ми. По моя преценка е поне на 40-50 години, а може и повече.
Много прилича на брауниз, но в социалистическите времена кой ти беше чувал тази дума.
Някои, така да се каже "специални" хора, вероятно не само са чували, но и опитвали такъв сладкиш. Но аз поне не.
Харесах си рецептата още преди един месец, но сега имах възможност и повод да направя този сладкиш.
Слагам го веднага в категорията "фини сладкиши" . Вкусни, но в малки количества. Но така е по-интересно.

Продукти:
160 гр. масло
160 гр. захар
4 яйца
60 гр. брашно 
120 гр. разтопен горчив шоколад
2 супени лъжици какао на прах
1 ванилия или настъргана кора от портокал

За покритието:
3 белтъка
2 супени лъжици захар
80 гр. накълцани лешници или бадеми

Приготвяне:

Маслото се разбива със захарта, докато се получи гладка пяна.

Постепенно е добавят жълтъците.

При непрекъснато биене се добавят какаото, разтопеният шоколад, брашното и ванилията или портокаловата кора.

Разбиват се белтъците на пяна, прибавят се към горната смес и с леко движение на шпатула се разбъркват.

Изсипва се в тавичка , която е намазана с масло и посипана с брашно.

Тавичката е с размери 30/20 см.

Сладкишът се намазва с 3 белтъка, разбити с 2 супени лъжици захар. Покритието трябва да е 1 пръст дебело.

Посипва се с нарязаните лешници (бадеми).

Пече се в умерена фурна. Готов е, когато дървено шишче излезе сухо.

За да не се препече, може да се покрие тавичката с фолио по средата на печенето.

Изпеченият сладкиш се нарязва се на малки правоъгълни парчета с приблизителни размери 2.00/4.00 см .

Салата от печено пиле с майонеза

Това е една много вкусна салата, одобрена от младежът.

Той не поглежда руска салата, но тази много хареса.

И преди да съм я забравила, бързам да я публикувам.

Продукти:

1 печено пиле

2 опаковки майонеза "Краси" по възможност лека

4-5 кисели краставички

1 зелена кисела ябълка

4 картофа

1 главичка червен лук

2 супени лъжици заквасена сметана или кисело мляко

Горчица и черен пипер на вкус

Сол и лимонов сок по преценка

Приготвяне:

Майонезата се разбърква добре с горчицата и заквасената сметана.

Отстранява се кожата на пилето. Обезкостява се и се накъсва на дребни парченца.

Киселите краставички, картофите и ябълката се нарязват на кубчета.

Лукът се нарязва на полумесеци.

Пилето и останалите продукти се прибавят към овкусената майонеза.

Разбърква се добре.

Салатата се подправя с черен пипер на вкус

По преценка се посолява и добавя малко лимонов сок.

Сервира се добре охладена.

Лютеницата на мама

Замирише ли на печени чушки винаги се сещам за моето детство.

И, разбира се, за мамината лютеница.

Приготвяше се в огромна тава на двора. Цялата фамилия вземаше дейно участие.

И, не дай си Боже, да се спука буркан при стерилизацията! Бурканите бяха един стари, с гумен уплътнител, стъклен капак и метална скоба. Събираха над 1 кг готов продукт. Ясно е, че загубата е била огромна.

Сега се изхитрихме. Ползваме разни електрически уреди, а и количествата не са толкова големи. Но аз ще публикувам оригиналната рецепта.

Продукти:

20 кг червени чушки

10 кг домати

5 кг патладжани

1 л олио

Приблизително 10 листа дафинов лист

Сол, захар и смлян кимион на вкус

По желание люти червени чушлета

Приготвяне:

Доматите се настъргват на ренде или с някакъв модерен уред. Не трябва да има никакви люспи! Изваряват се, за да намалее течността им.

Чушките и патладжаните се изпичат в чушкопек или на тенекия.

Изпечените във фурна чушки стоят като сварени. И ще липсва онзи аромат на пушек.

Зеленчуците се обелват и се почистват старателно от семки, ако има такива.

Смилат се с ръчна машинка за мелене на месо или с кухненски робот.

Ако ще слагате люти чушки, добавяте и тях при смилането.

В голяма тава се изсипват чушките, патладжаните и изварените домати.

Бърка се непрекъснато, за да не загори сместа.

Сипва олиото, когато сместа е намаляла се. Бъркането продължава.

Лютеницата е готова, когато бъркалката започне да прави „пътека”.

Подправя се със сол, захар и кимион на вкус. Добавят се и дафиновите листа.

Лютеницата се оставя да поври още около 5 минути.

Преди да се насипе в затоплени буркани се отстраняват дафиновите листа.

Бурканите се стерилизират 30 минути от завирането на течността в казана. За сигурност. Мама така правеше. Коментари по този въпрос не приемам. И без това не съм никакъв спец по стерилизацията. Дай ми на мен да замразявам.

Ами това е. Кимионът за нашата фамилия е много важна подправка. Имам приятелка, която пък не може да го понася. Тогава би могло да се сложи чесън и черен пипер. Ама то не е същото.

Аз правя максимум 1/5 от истинската доза. И то много, много рядко.

Нали живея в апартамент. Уви, нямам си хора на село, нямам двор.

Първо изварявам доматите. После слагам продуктите в голяма тава и я пъхам във фурната. Там периодично разбърквам и внимавам да не се запече.

На финала добавям подправките.

Ако изпържите повече лютеницата, тя ще има по-тъмен цвят. Но това е въпрос на предпочитание.

Стерилизарам в малки буркани. Че ако се счупи някой… Това би ме отказало завинаги да правя домашна лютеница.

Приготвяте няколко филии пресен хляб и започва сериозно опитване. Нали трябва да се види как е на сол, дали нещо не е кисела и т.н.

Ами това е. Да ви е сладко.

Пълнена тиква с плодове

Подариха ми няколко тикви сорт "Хокайдо". Те са малки, с наситен оранжев цвят.

И страшно вкусни. Потърсих информация и се оказа, че са и много полезни. 

Като начало приготвих десерт - тиква, напълнена с пресни плодове и изпечена.

Продукти:

1бр. тиква "Хокайдо" с диаметър около 22см.

1 голяма кисела ябълка

2 круши

6 сини сливи

1 праскова

2 супени лъжици стафиди, накиснати предварително в ром или коняк

1 шепа нарязани бадеми (орехи, лешници)

1 супена лъжица захар

3 супени лъжици мед

канела

Приготвяне:

Плодовете се измиват и нарязват на по-дребни кубчета.

Прибавят се ядките.

Всичко се подправя се с лъжицата захар, канела на вкус и 1 супена лъжица мед.

Отрязва се от тиквата капаче и се почиства от семките.

Тиквата се намазва отвътре с мед. 

Напълва се с плодовете, които се притискат добре.

Най-отгоре се изсипва последната лъжица мед.

Отворът се затваря с капачето.

Цялата тиква се завива  в алуминиево фолио.

Поставя се в съд и на дъното му се сипва около 2 пръста вода.

Пече се при температура 200 градуса Целзий. 

На финала се отстранява фолиото и се оставя да се запече хубаво.

Изпечената тиква се оставя да се охлади.

При сервиране се нарязва на резени. 

Продуктите и количеството мед са ориентировъчни. Всичко зависи от големината на тиквата и от това колко сладко обичате.  

Кулинарно-творческо ателие "Японска Кухня" и Салата от краставици в японски стил

Имах удоволствието да присъствам на събитие, организирано от представителството на Kikkoman в България - Кулинарно-творческо ателие "Японска кухня" .

Идеята беше да се запознаят посетителите с продуктите на Киккоман -различни видове соеви сосове и тяхното приложение.

Във Фейсбук има достатъчно информация за събитието и хубави снимки.

Освен това има и много хубав блог за японска култура, рецепти, чаена церемони - http://www.oishii-cuisine.com/ 

Като начало мисля, че успях да "прихвана" салатата  от краставици в японски стил.

Освен мен, домочадието също я одобри. 

Продукти:

1 голяма краставица

около 150 гр. кълнове от китайско зелено бобче (малка кутийка кълнове)

2 стръка пресен лук

3 стръка копър

3 стръка магданоз

1 супена лъжица горчица

2 супени лъжици оризов оцет

2 супени лъжици зехтин

2 супени лъжици бяло вино

соев сос на вкус

сол, ако има нужда

Приготвяне:

Краставицата се измива добре и се накисва във вода за около 15-20 минути. Така се възвръща свежестта й. Нарязва се на пръчици.

Пресният лук се нарязва на малки парченца.

В купа се смесва с кълновете, лука и нарязаните наситно свежи подправки.

Приготвя се заливка от горчицата, оризовия оцет, зехтина и бялото вино.

Заливат се зеленчуците.

Салатата се подправя със соев сос на вкус.

При нужда се посолява леко с готварска сол.

Това е една много приятна салата, в която присъстват хрупкави кълнове и  свежа краставица.

 

Освен рецептата ми се иска да покажа и това, което мен лично ме впечатли.

Ето няколко вида соев сос. Има солен, по-малко солен, за риба и пиле и други. 

 Разбира се,  че имаше разни вкусни неща, приготвени в японски стил.

Най-много ми хареса приготвянето от любезните
г-жа Юзен Канеко и г-жа Миако Ноте на японски палачинки "окономи яки" и топчета от тесто с добавки "тако яки".

Ето снимки на палачинката:

Запича се от едната страна. Покрива се с тънки филийки месо по избор. Може да се сложат скаридки или риба.

Палачинката се обръща и отново запича.

Нарязва се на парчета и се сервира. Със соев сос по желание. Наистина е много вкусно.

Можете да видите рецептата в блога за японска култура.

Тако яки (ох, тези японски думи) на практика представляват топчета от тесто, в които поставиха  по една скаридка и парченца пресен лук. Запекоха ги в специален съд, направен от много дебел метал.

Обърнаха топчетата с нещо като шило. 

И на финала ето приятни деликатеси за дегустиране. Във фунийката се намира въпросната салата от краставици.

Когато ми дойде вдъхновението и направя японска палачинка, обезателно ще публикувам снимки на творението си.

Масленки с жълтък на баба ми Елена

В този блог публикувам рецептите на всички любими на фамилията сладки.

Някои рецепти са мои комбинации от налични продукти, а други съм научила от майка ми, лелите и бабите ми. Това са така наречените "фамилни рецепти". 

Масленките с жълтък ги зная от баба ми Елена.

Едно време сладки се правеха за празници. 

Всъщност тогава всички по-засукани и много вкусни неща се правеха или за празници или да има с какво да се черпят гости. 

Сега слагам купата със сладки на масата и после се чудя къде са изчезнали за нула време.

Та да си дойдем на думата за рецептата.

Продукти:

1 чаша (250мл) разтопено масло

1 чаша (250мл) захар

3 жълтъка

Кора от лимон или лимонова есенция

Брашно за меко тесто

Бадеми за декорация

Приготвяне:

От горните продукти се омесва меко тесто, но да се точи.  Ако е необходимо се ръсва още малко брашно върху работния плот.

Разточва се кора с дебелина около 2 мм и се изрязват сладки с диаметър приблизително 5 см.

Трите белтъка се разбиват на пяна с 3 супени лъжици захар.

Върху всяка сладка се поставя белтък и се декорира с пръчици суров и обелен бадем.

 

Подреждат се в тава върху хартия за печене.

Пекат до розово в предварително нагрята до 175 градуса Целзий фурна с включен вентилатор.

След като изстинат сладките стават по-твърдички и тогава се махат от хартията за печене.

Ако случайно сте сложили повече брашно и тестото е твърдо, сипете 1-2 супени лъжици прясно мляко или вода. Съберете тестото на топка, леко го омесете. Разделете го на няколко топки. Така се работи по-лесно.

Ако нямате бадеми използвайте нарязани надълго орехи.

Воловани, шишчета и други хапки

Имам си приятели, с които понякога играем белот. На живот и смърт, разбира се.
Да, но всички обичат да пийват по нещо алкохолно по време на "турнира". И за да не се объркват терците, боите и другите важни неща от алкохола, сервирам малки хапки. Те са предвидени така, че да се изядат наистина на една хапка и да не омажат картите, играчите, че и картоиграческата ми покривка.
В никакъв случай не съм открила Америка. Според мен тези неща ги знае всеки. Но е хубаво да ги запиша. Че може пък някой случайно да не ги знае. И освен това тези съчетания от продукти, както и пропорциите са си мои.
В интерес на истината, когато правя малки мезета, отварям хладилника и каквото има там, с това приготвям хапки.
Сега по същество.

Продукти:

1 пакет бутер тесто от 400 гр.

Хартия за печене

Мус от сьомга

200гр. пушена сьомга

50 гр. масло

Сок от лимон и черен пипер на вкус

1 супена лъжица заквасена сметана

Мус от сирена

1 пакетче сирене "Крема"

150 гр. синьо сирене

50 гр. масло

1 супена лъжица заквасена сметана  

Шишчета

Кашкавал, нарязан на кубчета

Маслини без костилки

Домати „Чери”

Колбас

Кръгчета прясна или кисела краставица

Бейби Моцарела

Парчета червена и зелена чушка

И всичко останало, което ви подскаже вдъхновението

Къси дървени шишове

Приготвяне на волованите:

От тестото се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см.

Нареждат се върху хартия за печене.

Изпичат се съгласно инструкцията на производителя.

След като изстинат се прави кладенче с палец.

Този номер го зная от Йоли и действа без грешка.

От изрезките се пекат соленки – панделки или каквото се получи

и се пробутват на обикалящите около фурната гладни роднини.

Приготвяне на мус от сьомга:

Сьомгата, маслото и сметаната се пасират до гладък крем.

Подправя се с лимонов сок и черен пипер на вкус.

Прибира се на хладно.

Приготвяне на мус от сирена:

Сирената, маслото и лъжицата сметана се пасират също на гладък крем.

Охлажда се.

Изстиналите воловани се пълнят посредством шприц с широк накрайник с получените мусове.

От посочените количества се получават към 30 бр. воловани.

Приготвяне на шишчетата:

На всяко шишче се нанизват по избор различни продукти в порядък по избор.

Например – кубче кашкавал, доматче, краставичка, маслина. Може да се наниже в средата колбас. Кашкавалът да се замени с моцарела.

Шишчетата се забиват в портокал, грейпфрут или зелка, завита във фолио.

Този пост няма да го завършвам. Ще го допълвам с идей и за други хапки, които ще правя за моите приятели и семейство.

 

 

 

 

 

Задушен или печен заек? Това е въпросът!

Сдобих се с много голям домашен заек заедно с дреболиите.

Наложи се да сготвя целия наведнъж.

И тъй като не успях да реша в какъв вид ми харесва повече, приготвих две ястия по следния начин: Отделих предните и задни бутчета. Остана средната част с ребрата и филетата (така нареченият „кош”).

Сварих главата и дреболиите със сол и зърна черен пипер. По този начин получих и чудесен бульон.

След което приготвих Задушен заек 

Продукти:

Заек, нарязан на порции

100 гр. масло

250 гр. гъби

2 големи моркова

2 големи глави стар лук

1 глава чесън, почистен и разделен на силидки 

Зърна черен пипер

5-6 стръка магданоз

сол на вкус

200 мл. бяло вино

200 мл. топла вода (бульон от варенето на дреболиите)

1 чаена лъжичка брашно

Приготвяне:

Парчетата месо се запържват в маслото.

Гъбите, морковите и скилидките чесън се нарязват на филийки.

Лукът се нарязва на полумесеци.

Парчетата заек се подреждат се в глинен съд с капак.

Между тях се поставят зеленчуците.

Поръсва се със сол. Слагат се зърната черен пипер.

Ястието се залива с виното и топлата вода.

Второто ястие беше Печен заек с плънка от ориз

Продукти:

Средната част на заек (така нареченият „кош”)

100 гр. масло

1 чаша от 300 мл ориз

1 малка глава стар лук

Сварени дреболии (без черeн дроб), наситно нарязани

100 гр. гъби, нарязани на ивици

Сол и черен пипер на вкус

11/2 чаша от бульона за ориза

1/2 чаша бульон, който се използва при печенето

100 мл бяло вино

Зърна черен пипер

1 стръкче розмарин

В маслото се задушават нарязаните стар лук и гъби.

Добавя се оризът и се запържва леко до „стъклен”.

Посолява се и се слага черен пипер на вкус.

Добавят се дреболиите.

Сипва се приготвеният бульон и се оставя всичко да ври около 10 минути на слаба степен на котлона.

Отстранява се тенджерата от печката и се оставя похлупена, за да набъбне оризът и да изстине.

В съда, в който ще се пече месото, се сипва на дъното малко разтопено масло.

Средната  част на заека се поставя с отвора нагоре. Посолява се и се посипва с черен пипер.

Напълва се с плънката и се зашива или защипва с клечки за зъби.

Парчето месо с плънка внимателно се обръща с шева  надолу.

Месото се намазва с масло.

Отстрани в съда се слагат няколко зърна черен пипер и клончето розмарин.

Сипва се виното и 1/2 чаша бульон.

Съдът се покрива с капак или се завива с алуминиево фолио.

В студена фурна се слагат (по желание) двата съда едновременно, като глиненият е  отгоре на решетката.

Фурната се загрява първоначално на 200 градуса Целзий с включен вентилатор.

Когато съдовете се нагреят, ястията се готвят около 20 минути при тази температура.

Намалява се степента на нагряване на фурната на 150 градуса Целзий.

Тъй като се приготвят две ястия едновременно, вентилаторът на печката е включен през цялото време и времето за приготвяне е поне 3 часа.

Периодично се проверява количеството течност в глинения съд и готовността на месото. При нужда  се добавя по малко топла вода.

Когато месото е омекнала напълно, ако има повече сос, той се уплътнява с 1 чаена лъжичка брашно.

Когато тази част от заека, която се пече е готова, фолиото или капакът се премахват и се запича месото, за да се получи хрупкава коричка.

Може да се приготви картофено пюре към задушения заек.

При мен бяха необходими 3 часа, за да се сготвят и двете ястия едновременно.

Съдът, в който се пече заека, беше от огнеупорно стъкло, покрито с фолио. Месото се запече чудесно, без да го откривам и специално допичам.

Така и не ми стана ясно кой от двата вида ми харесва повече.

Но как да избере човек при следните изказвания:

Съпругът: „А мама винаги готвеше заека задушен и с гарнитура от картофено пюре”.

Синът: „Аз обичам печено месо с ориз!” .

В интерес на истината и двата варианта си ги биваше.