Лютеницата на мама

Замирише ли на печени чушки винаги се сещам за моето детство.

И, разбира се, за мамината лютеница.

Приготвяше се в огромна тава на двора. Цялата фамилия вземаше дейно участие.

И, не дай си Боже, да се спука буркан при стерилизацията! Бурканите бяха един стари, с гумен уплътнител, стъклен капак и метална скоба. Събираха над 1 кг готов продукт. Ясно е, че загубата е била огромна.

Сега се изхитрихме. Ползваме разни електрически уреди, а и количествата не са толкова големи. Но аз ще публикувам оригиналната рецепта.

Продукти:

20 кг червени чушки

10 кг домати

5 кг патладжани

1 л олио

Приблизително 10 листа дафинов лист

Сол, захар и смлян кимион на вкус

По желание люти червени чушлета

Приготвяне:

Доматите се настъргват на ренде или с някакъв модерен уред. Не трябва да има никакви люспи! Изваряват се, за да намалее течността им.

Чушките и патладжаните се изпичат в чушкопек или на тенекия.

Изпечените във фурна чушки стоят като сварени. И ще липсва онзи аромат на пушек.

Зеленчуците се обелват и се почистват старателно от семки, ако има такива.

Смилат се с ръчна машинка за мелене на месо или с кухненски робот.

Ако ще слагате люти чушки, добавяте и тях при смилането.

В голяма тава се изсипват чушките, патладжаните и изварените домати.

Бърка се непрекъснато, за да не загори сместа.

Сипва олиото, когато сместа е намаляла се. Бъркането продължава.

Лютеницата е готова, когато бъркалката започне да прави „пътека”.

Подправя се със сол, захар и кимион на вкус. Добавят се и дафиновите листа.

Лютеницата се оставя да поври още около 5 минути.

Преди да се насипе в затоплени буркани се отстраняват дафиновите листа.

Бурканите се стерилизират 30 минути от завирането на течността в казана. За сигурност. Мама така правеше. Коментари по този въпрос не приемам. И без това не съм никакъв спец по стерилизацията. Дай ми на мен да замразявам.

Ами това е. Кимионът за нашата фамилия е много важна подправка. Имам приятелка, която пък не може да го понася. Тогава би могло да се сложи чесън и черен пипер. Ама то не е същото.

Аз правя максимум 1/5 от истинската доза. И то много, много рядко.

Нали живея в апартамент. Уви, нямам си хора на село, нямам двор.

Първо изварявам доматите. После слагам продуктите в голяма тава и я пъхам във фурната. Там периодично разбърквам и внимавам да не се запече.

На финала добавям подправките.

Ако изпържите повече лютеницата, тя ще има по-тъмен цвят. Но това е въпрос на предпочитание.

Стерилизарам в малки буркани. Че ако се счупи някой… Това би ме отказало завинаги да правя домашна лютеница.

Приготвяте няколко филии пресен хляб и започва сериозно опитване. Нали трябва да се види как е на сол, дали нещо не е кисела и т.н.

Ами това е. Да ви е сладко.

Пълнена тиква с плодове

Подариха ми няколко тикви сорт "Хокайдо". Те са малки, с наситен оранжев цвят.

И страшно вкусни. Потърсих информация и се оказа, че са и много полезни. 

Като начало приготвих десерт - тиква, напълнена с пресни плодове и изпечена.

Продукти:

1бр. тиква "Хокайдо" с диаметър около 22см.

1 голяма кисела ябълка

2 круши

6 сини сливи

1 праскова

2 супени лъжици стафиди, накиснати предварително в ром или коняк

1 шепа нарязани бадеми (орехи, лешници)

1 супена лъжица захар

3 супени лъжици мед

канела

Приготвяне:

Плодовете се измиват и нарязват на по-дребни кубчета.

Прибавят се ядките.

Всичко се подправя се с лъжицата захар, канела на вкус и 1 супена лъжица мед.

Отрязва се от тиквата капаче и се почиства от семките.

Тиквата се намазва отвътре с мед. 

Напълва се с плодовете, които се притискат добре.

Най-отгоре се изсипва последната лъжица мед.

Отворът се затваря с капачето.

Цялата тиква се завива  в алуминиево фолио.

Поставя се в съд и на дъното му се сипва около 2 пръста вода.

Пече се при температура 200 градуса Целзий. 

На финала се отстранява фолиото и се оставя да се запече хубаво.

Изпечената тиква се оставя да се охлади.

При сервиране се нарязва на резени. 

Продуктите и количеството мед са ориентировъчни. Всичко зависи от големината на тиквата и от това колко сладко обичате.  

Кулинарно-творческо ателие "Японска Кухня" и Салата от краставици в японски стил

Имах удоволствието да присъствам на събитие, организирано от представителството на Kikkoman в България - Кулинарно-творческо ателие "Японска кухня" .

Идеята беше да се запознаят посетителите с продуктите на Киккоман -различни видове соеви сосове и тяхното приложение.

Във Фейсбук има достатъчно информация за събитието и хубави снимки.

Освен това има и много хубав блог за японска култура, рецепти, чаена церемони - http://www.oishii-cuisine.com/ 

Като начало мисля, че успях да "прихвана" салатата  от краставици в японски стил.

Освен мен, домочадието също я одобри. 

Продукти:

1 голяма краставица

около 150 гр. кълнове от китайско зелено бобче (малка кутийка кълнове)

2 стръка пресен лук

3 стръка копър

3 стръка магданоз

1 супена лъжица горчица

2 супени лъжици оризов оцет

2 супени лъжици зехтин

2 супени лъжици бяло вино

соев сос на вкус

сол, ако има нужда

Приготвяне:

Краставицата се измива добре и се накисва във вода за около 15-20 минути. Така се възвръща свежестта й. Нарязва се на пръчици.

Пресният лук се нарязва на малки парченца.

В купа се смесва с кълновете, лука и нарязаните наситно свежи подправки.

Приготвя се заливка от горчицата, оризовия оцет, зехтина и бялото вино.

Заливат се зеленчуците.

Салатата се подправя със соев сос на вкус.

При нужда се посолява леко с готварска сол.

Това е една много приятна салата, в която присъстват хрупкави кълнове и  свежа краставица.

 

Освен рецептата ми се иска да покажа и това, което мен лично ме впечатли.

Ето няколко вида соев сос. Има солен, по-малко солен, за риба и пиле и други. 

 Разбира се,  че имаше разни вкусни неща, приготвени в японски стил.

Най-много ми хареса приготвянето от любезните
г-жа Юзен Канеко и г-жа Миако Ноте на японски палачинки "окономи яки" и топчета от тесто с добавки "тако яки".

Ето снимки на палачинката:

Запича се от едната страна. Покрива се с тънки филийки месо по избор. Може да се сложат скаридки или риба.

Палачинката се обръща и отново запича.

Нарязва се на парчета и се сервира. Със соев сос по желание. Наистина е много вкусно.

Можете да видите рецептата в блога за японска култура.

Тако яки (ох, тези японски думи) на практика представляват топчета от тесто, в които поставиха  по една скаридка и парченца пресен лук. Запекоха ги в специален съд, направен от много дебел метал.

Обърнаха топчетата с нещо като шило. 

И на финала ето приятни деликатеси за дегустиране. Във фунийката се намира въпросната салата от краставици.

Когато ми дойде вдъхновението и направя японска палачинка, обезателно ще публикувам снимки на творението си.

Масленки с жълтък на баба ми Елена

В този блог публикувам рецептите на всички любими на фамилията сладки.

Някои рецепти са мои комбинации от налични продукти, а други съм научила от майка ми, лелите и бабите ми. Това са така наречените "фамилни рецепти". 

Масленките с жълтък ги зная от баба ми Елена.

Едно време сладки се правеха за празници. 

Всъщност тогава всички по-засукани и много вкусни неща се правеха или за празници или да има с какво да се черпят гости. 

Сега слагам купата със сладки на масата и после се чудя къде са изчезнали за нула време.

Та да си дойдем на думата за рецептата.

Продукти:

1 чаша (250мл) разтопено масло

1 чаша (250мл) захар

3 жълтъка

Кора от лимон или лимонова есенция

Брашно за меко тесто

Бадеми за декорация

Приготвяне:

От горните продукти се омесва меко тесто, но да се точи.  Ако е необходимо се ръсва още малко брашно върху работния плот.

Разточва се кора с дебелина около 2 мм и се изрязват сладки с диаметър приблизително 5 см.

Трите белтъка се разбиват на пяна с 3 супени лъжици захар.

Върху всяка сладка се поставя белтък и се декорира с пръчици суров и обелен бадем.

 

Подреждат се в тава върху хартия за печене.

Пекат до розово в предварително нагрята до 175 градуса Целзий фурна с включен вентилатор.

След като изстинат сладките стават по-твърдички и тогава се махат от хартията за печене.

Ако случайно сте сложили повече брашно и тестото е твърдо, сипете 1-2 супени лъжици прясно мляко или вода. Съберете тестото на топка, леко го омесете. Разделете го на няколко топки. Така се работи по-лесно.

Ако нямате бадеми използвайте нарязани надълго орехи.

Воловани, шишчета и други хапки

Имам си приятели, с които понякога играем белот. На живот и смърт, разбира се.
Да, но всички обичат да пийват по нещо алкохолно по време на "турнира". И за да не се объркват терците, боите и другите важни неща от алкохола, сервирам малки хапки. Те са предвидени така, че да се изядат наистина на една хапка и да не омажат картите, играчите, че и картоиграческата ми покривка.
В никакъв случай не съм открила Америка. Според мен тези неща ги знае всеки. Но е хубаво да ги запиша. Че може пък някой случайно да не ги знае. И освен това тези съчетания от продукти, както и пропорциите са си мои.
В интерес на истината, когато правя малки мезета, отварям хладилника и каквото има там, с това приготвям хапки.
Сега по същество.

Продукти:

1 пакет бутер тесто от 400 гр.

Хартия за печене

Мус от сьомга

200гр. пушена сьомга

50 гр. масло

Сок от лимон и черен пипер на вкус

1 супена лъжица заквасена сметана

Мус от сирена

1 пакетче сирене "Крема"

150 гр. синьо сирене

50 гр. масло

1 супена лъжица заквасена сметана  

Шишчета

Кашкавал, нарязан на кубчета

Маслини без костилки

Домати „Чери”

Колбас

Кръгчета прясна или кисела краставица

Бейби Моцарела

Парчета червена и зелена чушка

И всичко останало, което ви подскаже вдъхновението

Къси дървени шишове

Приготвяне на волованите:

От тестото се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см.

Нареждат се върху хартия за печене.

Изпичат се съгласно инструкцията на производителя.

След като изстинат се прави кладенче с палец.

Този номер го зная от Йоли и действа без грешка.

От изрезките се пекат соленки – панделки или каквото се получи

и се пробутват на обикалящите около фурната гладни роднини.

Приготвяне на мус от сьомга:

Сьомгата, маслото и сметаната се пасират до гладък крем.

Подправя се с лимонов сок и черен пипер на вкус.

Прибира се на хладно.

Приготвяне на мус от сирена:

Сирената, маслото и лъжицата сметана се пасират също на гладък крем.

Охлажда се.

Изстиналите воловани се пълнят посредством шприц с широк накрайник с получените мусове.

От посочените количества се получават към 30 бр. воловани.

Приготвяне на шишчетата:

На всяко шишче се нанизват по избор различни продукти в порядък по избор.

Например – кубче кашкавал, доматче, краставичка, маслина. Може да се наниже в средата колбас. Кашкавалът да се замени с моцарела.

Шишчетата се забиват в портокал, грейпфрут или зелка, завита във фолио.

Този пост няма да го завършвам. Ще го допълвам с идей и за други хапки, които ще правя за моите приятели и семейство.

 

 

 

 

 

Задушен или печен заек? Това е въпросът!

Сдобих се с много голям домашен заек заедно с дреболиите.

Наложи се да сготвя целия наведнъж.

И тъй като не успях да реша в какъв вид ми харесва повече, приготвих две ястия по следния начин: Отделих предните и задни бутчета. Остана средната част с ребрата и филетата (така нареченият „кош”).

Сварих главата и дреболиите със сол и зърна черен пипер. По този начин получих и чудесен бульон.

След което приготвих Задушен заек 

Продукти:

Заек, нарязан на порции

100 гр. масло

250 гр. гъби

2 големи моркова

2 големи глави стар лук

1 глава чесън, почистен и разделен на силидки 

Зърна черен пипер

5-6 стръка магданоз

сол на вкус

200 мл. бяло вино

200 мл. топла вода (бульон от варенето на дреболиите)

1 чаена лъжичка брашно

Приготвяне:

Парчетата месо се запържват в маслото.

Гъбите, морковите и скилидките чесън се нарязват на филийки.

Лукът се нарязва на полумесеци.

Парчетата заек се подреждат се в глинен съд с капак.

Между тях се поставят зеленчуците.

Поръсва се със сол. Слагат се зърната черен пипер.

Ястието се залива с виното и топлата вода.

Второто ястие беше Печен заек с плънка от ориз

Продукти:

Средната част на заек (така нареченият „кош”)

100 гр. масло

1 чаша от 300 мл ориз

1 малка глава стар лук

Сварени дреболии (без черeн дроб), наситно нарязани

100 гр. гъби, нарязани на ивици

Сол и черен пипер на вкус

11/2 чаша от бульона за ориза

1/2 чаша бульон, който се използва при печенето

100 мл бяло вино

Зърна черен пипер

1 стръкче розмарин

В маслото се задушават нарязаните стар лук и гъби.

Добавя се оризът и се запържва леко до „стъклен”.

Посолява се и се слага черен пипер на вкус.

Добавят се дреболиите.

Сипва се приготвеният бульон и се оставя всичко да ври около 10 минути на слаба степен на котлона.

Отстранява се тенджерата от печката и се оставя похлупена, за да набъбне оризът и да изстине.

В съда, в който ще се пече месото, се сипва на дъното малко разтопено масло.

Средната  част на заека се поставя с отвора нагоре. Посолява се и се посипва с черен пипер.

Напълва се с плънката и се зашива или защипва с клечки за зъби.

Парчето месо с плънка внимателно се обръща с шева  надолу.

Месото се намазва с масло.

Отстрани в съда се слагат няколко зърна черен пипер и клончето розмарин.

Сипва се виното и 1/2 чаша бульон.

Съдът се покрива с капак или се завива с алуминиево фолио.

В студена фурна се слагат (по желание) двата съда едновременно, като глиненият е  отгоре на решетката.

Фурната се загрява първоначално на 200 градуса Целзий с включен вентилатор.

Когато съдовете се нагреят, ястията се готвят около 20 минути при тази температура.

Намалява се степента на нагряване на фурната на 150 градуса Целзий.

Тъй като се приготвят две ястия едновременно, вентилаторът на печката е включен през цялото време и времето за приготвяне е поне 3 часа.

Периодично се проверява количеството течност в глинения съд и готовността на месото. При нужда  се добавя по малко топла вода.

Когато месото е омекнала напълно, ако има повече сос, той се уплътнява с 1 чаена лъжичка брашно.

Когато тази част от заека, която се пече е готова, фолиото или капакът се премахват и се запича месото, за да се получи хрупкава коричка.

Може да се приготви картофено пюре към задушения заек.

При мен бяха необходими 3 часа, за да се сготвят и двете ястия едновременно.

Съдът, в който се пече заека, беше от огнеупорно стъкло, покрито с фолио. Месото се запече чудесно, без да го откривам и специално допичам.

Така и не ми стана ясно кой от двата вида ми харесва повече.

Но как да избере човек при следните изказвания:

Съпругът: „А мама винаги готвеше заека задушен и с гарнитура от картофено пюре”.

Синът: „Аз обичам печено месо с ориз!” .

В интерес на истината и двата варианта си ги биваше.

Мусака с патладжани

При класическата мусака с патладжани няма добавени картофи, тиквички и т.н.

Уважаващата себе си пазарджиклийка я готви само с тези продукти.

Всякакви там гръцки мусаки и други подобни с добавки на зеленчуци за икономия са бледи подобия на истинската Мусака с патладжани.

Продукти:

За мусаката:

500 гр. телешка кайма или смес

1-2 супени лъжици зехтин или олио

около 4 големи патладжана

1 голяма глава стар лук

4-5 домата

1сурова червена чушка

1 китка магданоз

1 лъжичка сладък червен пипер

сол и черен пипер на вкус

Мазнина за пържене на патладжаните

За заливката:

3-4 яйца

2 супени лъжици брашно

Чаша от 250 мл смес кисело и прясно мляко

Щипка сода бикарбонат

Сол на вкус

Приготвяне:

Патладжаните се обелват и нарязват на кръгчета с дебелина половин сантиметър.

Посоляват се и се оставят да се отцедят от кафявата вода.

Изплакват се и се подсушават.

Пържат се в съд с незалепващо покритие с много малко мазнина, колкото да си сменят цвета.

Приблизително 3 домата се настъргват в тенджера.

Слагат се на котлона да кипнат.

В тях се добавя каймата и се намачква с пресата за пюре.

По този начин става много лесно на трохи.

Когато каймата е почти готова към нея се добавят нарязаните лук и червена чушка.

Дърпа се тенджерата от котлона и сместа се подправя със сол, черен и червен пипер и нарязаният магданоз.

Дъното на съд, с приблизителни размери 35/20 см, се намазва с 1 супена лъжица мазнина.

Подрежда се 1 ред кръгчета патладжани.

Върху тях се разпределя половината от каймата.

Върху каймата се подрежда втори ред патладжани.

Отново се разпределя останалата кайма.

Най-отгоре се подреждат плътно кръгчета домати.

Мусаката се наръсва с другата лъжица мазнина.

Налива се около 100 гр. топла вода.

Пече се в умерена фурна до получаване на лек загар, но да не е пресушена.

Яйцата се разбиват с малко сол.

Към тях се добавят брашното, млякото и щипката сода (слага се в киселото мляко).

Поливката се излива върху горещата мусака.

Тавичката се връща отново във фурната и се допича при температура приблизително 175 градуса.

Преди сервиране мусаката се оставя леко да се охлади.

Намалила съм мазнината колкото съм могла, защото в нашата фамилия никой не обича да яде мазни ястия.

Патладжаните се белят и не се потапят в брашно преди пържене. Би могло да се наръсят с малко мазнина и да се изпекат във фурна, но от това ще пострада вкуса на мусаката.

Всеки може да използва рецепта за своята си заливка. Даже може да се използват само разбити яйца. Въпрос на предпочитание.

Количеството на продуктите също е ориентировъчно. Зависи за колко броя гладни хора ще я приготвяте.

Ами това е и да ви е сладко.