Крем със снежни топки

Това е любимият ми крем от детството. Напомня ми за мама. 
Поднесен в неделя на обяд за десерт, гарниран с домашно сладко от вишни.
Ефирен и много вкусен.

Продукти:
За снежните топки:
5 белтъка
1 супена лъжица захар (портокалова захар)
щипка сол

За крема:
1 литър прясно мляко
5 жълтъка
3-4 супени лъжици захар (или на вкус)
1 супена лъжица натурално нишесте
2-3 листенца индрише (1 пакетче ванилия )

За гарниране:
Сладко от вишни или друго, съобразно предпочитанията ви

Приготвяне:
Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол.
Прибавя се захарта и отново се разбиват.
От прясното мляко се отделя около 100 мл.
Останалото се кипва и се подслажда с оказаното количество захар или на вкус. 
С помощта на две супени лъжици внимателно се изсипва от белтъчната смес в млякото.
След около 1 минута внимателно се обръща снежната топка. 
Още толкова се готви и от другата страна.
С решетъчна лъжица се изважда от млякото, отцежда се и се поставя внимателно в подходящ съд, който е по-дълбок.
Така се процедира с цялата белтъчна смес.
Докато са в млякото снежните топки се надуват, но след като се извадят спадат леко.
Нишестето и жълтъците се разбиват с отделеното мляко на гладка каша.
На тънка струйка сместа се прибавя към млякото, в което сме приготвили белтъците.
Продължава да ври на умерен огън.
Непрекъснато се разбърква с тел, докато кремът се сгъсти.
Млякото не се прецежда от останалите парченца белтък. При разбъркването с тел те се усвояват от крема.
Тенджерата се отстранява от котлона и се прибавя индришето. Разбърква се добре.
Кремът е доста по-рядък от обичайното и на практика представлява сос.
С малък черпак внимателно се налива между снежните топки.
Кремът със снежни топки се сервира добре охладен, гарниран със сладко от вишни или друго по желание.

Поради липса на индрише приготвих крема като го ароматизирах с ванилия, а в белтъците сложих 1 лъжица портокалова захар.
В крема сложих течен подсладител, който се използва и за готвене, в количество равно на 3 супени лъжици захар.

Скумрия по созополски

Всеки, който ме познава знае, че харесвам всякаква риба. От цаца до кит. Каквото падне. Да, ама съпругът мил да не чуе и да не види риба. И все гледам да въртя едни рецепти, при които не мирише. При това приготвям риба 4-5 пъти в годината. И все едни бели риби, постни, завити във фолио... Ах, как обичам пържена цаца! Или сафрид. Или друга дребна или едра и много миришеща риба. И печена на скара. Изобщо всякаква.  
Днес обаче реших и сготвих това, което ми харесва много и мирише умерено - скумрия в тенджера под налягане. Рецептата я зная от моята приятелка Нинчето, а тя от приятели, които са я научили в Созопол. Та затова е "Скумрия по созополски". Едва ли там я приготвят с океанска скумрия, но тук друга няма. РибАро това предлага.
Това е страхотно мезе за биричка или бяло вино.
Доставката на скумрията беше полукриминално деяние. В заверата дейно участие взе и една приятелка. Изчистен и леко посолен, рибокът престоя една нощ тайно в хладилника. Ле-ле, ако беше надушил съпругът! Обаче всичко мина благополучно. Представям Ви крайния резултат.

Продукти:
Изчистена скумрия около 1 кг.
Приблизително 2 чаени лъжички сол (ако обичате по-солено, увеличете солта) 
3-4 бр. зърна бахар
Около 15 зърна черен пипер
2-3 листа дафинов лист
олио и оцет в равни количества

Приготвяне:
Изчистената риба се нарязва на шайби с дебелина около 2 см.
Парчетата се подреждат на дъното на тенджерата под налягане.
Поставят се подправките и всичко се поръсва със сол.
Заливат се с равни части олио и оцет. Течността трябва да покрие едва парчетата риба.
След като вентилът на тенджерата под налягане се завърти, котлонът се намалява и се оставя рибата да се готви час и половина. Изключва се и тенджерата се оставя без да се отваря, докато се охлади.
Рибата се изважда и се оставя да изстине.
Парчетата се подреждат в буркан и се заливат с течността, която е останала след варенето.
Рибата се съхранява се до една седмица в хладилник.

При мен това количество риба запълни един ред от тенджерата под налягане.
За измерване на олиото и оцета използвах чаша с вместимост 200 мл. Общото количество течност от 400 мл. покри точно парчетата риба.
Рибата се получава приятно киселичка. 
Ако не харесвате кисело, намалете малко количеството оцет. 

Чийзкейк с печени чушки и рикота(извара)

Тази чудесна рецепта видях наскоро по телевизията в предаването на Йоли. 

Моето семейство и приятели останаха очаровани. 

Чийзкейкът е много вкусен, изпълнява се лесно и е чудесно предястие. А защо не и лека вечеря, сервирана с хубава салата.

Представям ви рецептата с разрешението на Йоли.

Продукти:

За основата:

Пакет гризини с приблизително тегло 150 гр.

100 гр. разтопено масло

За крема:

500 гр. рикота или качествена извара

1 малка кофичка заквасена сметана

1 сурова зелена чушка

10 бр. печени червени чушки

20 гр. желатин = 2 пакетчета желатин на д-р Йоткер

2-3 скилидки чесън

3-4 стръка магданоз или 3 стръка прясна мащерка, риган или друга зелена подправка по избор

Сол на вкус. 

Приготвяне:

Гризините се смилат и се смесват се с разтопеното масло.

Форма за торта с диаметър 26 см.формя се блат на дъното на формата, като  се постила с хартия за печене.  

Оформя се блат , като добре се притискат трохите от гризините и маслото във формата.

Желатинът се залива с около 100 мл вода и се оставя да набъбне. Разтопява се на слаб огън и се оставя да се поохлади, като се внимава да не се желира. От него се отделят малко количество, за глазиране в края на приготвянето на чийзкейка.

В блендер се смилат половината изпечени и почистени червени чушки.

Разбива се рикотата и сметаната с миксер. 

Зелената чушка се нарязва на малки кубчета.

Сместа се посолява на вкус и към нея се добавят пасираните червени чушки, пресованите скилидки чесън, кубчетата зелена чушка и нарязаният магданоз или друга зелена подправка.

Всичко се разбърква с шпатула. 

Прибавя се желатинът и отново всичко се разбърква.

Сместа се изсипва върху основата и се заравнява.

Формата с чийзкейка се поставя в хладилник за няколко часа, докато стегне желатинът.

Когато чийзкейкът е готов се поставя върху подходяща чиния и внимателно се маха хартията за печене.

Сместа се намазва леко с четка с желатиновата смес.

Подреждат се отгоре останалите печени чушки, нарязани на тънки ивици. Посоляват се и се глазират се с останалия желатин.

Чийзкейкът отново се поставя в хладилник и се сервира охладен.

Може да се направи украса отгоре с печени чушки, твърдо сварени яйца, маслини, клончета магданоз или друг вид зеленина.

Ако се използва извара, то тя трябва първо да се пасира с малко сметана, за да бъде сместа, която се желира гладка.

Аз използвах италиански гризини от ЛИДЛ. В една кутия има 4 опаковки. 2 бр. бяха достатъчни.

Салата с талиолини, рукола и морски обитатели

Не съм писала в блога от Коледа.
Като се заредиха едни семейни празници, та край нямаха.
Изчерпаха ми се всички идеи за салати, предястия и основни ястия.
Не ви честитих Новата година, Новата година по стар стил на 14 януари, Китайската нова година, Трифон Зарезан и всички останалите именни дни.
Затова мисля сега да го сторя и да пожелая на всички мои скъпи роднини и приятели много щастие и здраве през 2014 година. Както и след това.
Тъй като скоро не съм имала гигантско гости, за което се подготвям поне 2 дена, отново ми дойде вдъхновението. То се диктува и от наличните продукти в моя хладилник.
В случая дойде от кутия с талиолини с мастило от черна сепия. Доскоро даже и не подозирах, че мастилото от сепия се използва за оцветяване на паста. Това е положението. Невежа  съм, изпълзяла от времето на соца. Но нали човек се учи, докато е жив. 
Приготвих тази салата и я опитах с огромно любопитство. Веднага станах фен на този вид паста. Дано пак да я открия и да си купя от нея.

Продукти:
Талиолини или друг вид паста с мастило от сепия около 200 гр.
3-4 супени лъжици зехтин
Пушена риба (в случая пушена скумрия)
Рукола
Зърна от нар
4-5 скилидки чесън
Сол на вкус.
Приготвяне:
Пастата се сварява в подсолена вода според инструкциите на производителя.
В съд с незалепващо покритие се загрява зехтина. Слагат се скилидките чесън, за да го овкусят. 
Изваждат се, преди да са станат кафяви. 
Пастата се отцежда и се прибавя към зехтина. Разбърква се.
Изсипва се в купа и се оставя да се поохлади.
Добавя се накъсаната на парчета пушена риба, зърната от нар и листенцата рукула.
При нужда се посолява допълнително.
Всичко се разбърква внимателно.

Другият вариант, който също много ми хареса е Талиолини с мастило от сепия, рукола и скариди.

Продукти:
Талиолини или друг вид паста около 200 гр.
3-4 супени лъжици зехтин
Скариди около 10 бр. за две порции
Рукола
5-6 скилидки чесън
Сол при нужда
Приготвяне:
Сварява се пастата и се овкусява с половината зехтин, както е описано горе.
В другата половина зехтин се запържват няколко скилидки чесън, изваждат се и се поставят почистените скаридите. Готвят се около 4-5 минути. 
Пастата се отцежда, премества се в съд и се добавят скаридите и листата рукола.
При нужда се посолява.
Много бърз начин за приготвяне на вкусна паста.

Всички продукти са дадени ориентировъчно. Може да ви се стори, че мазнината е малко или много. Сложете толкова, колкото Вие предпочитате.
Пушената скумрия може да се замени с риба тон от консерва или каквато друга харесвате.
При втория вариант е добре да има около 5-6 скариди на човек. Но това зависи от големината им.
Да ви е сладко.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА!

Честито Рождество Христово!

Мили приятели, пожелавам ви светли празници!

Парти питки с пълнеж от кайма

Рождените дни на моя син протичат едва ли не като „римски тържества”. Никога не се минава с празнуване в един ден.

Тази година гостите на купона, който той си организира, набъбнаха от първоначално замислените 10 души до 21 човека. А може и повече да са били. И всички тези хората трябва да бъдат нагостени вкусно, за да се поддържа искрата на веселието. При това храната не трябва да цапа, да се размазва, да се троши и т.н., защото той чисти след празненството.

От опит знаем (и ние сме били някога на 24 години), че се подготвят различни неща за пиене, но храната е винаги ограничена. Реших да ударя едно рамо в организацията и да приготвя питки, които не са големи като размер, удобни са за консумация и не са цапащи. 

Те са идеално мезе за бира и вино, насищащи са и остават приятни и на другия ден. 

Идеята за оформянето им видях в предаването „Пекарната на Рудолф” и много ми допадна. Получиха се хубави питки за парти.

Продукти:

За тестото:

Около 900 гр. брашно

400 мл хладка вода

100 гр течно масло

100 мл олио или зехтин

2 супени лъжици захар

2 чаени лъжички сол

11/2 пакетчета суха мая

За пълнежа:

300-400 гр. кайма смес от телешко и свинско месо

150 гр пушено сирене

2 червени печени чушки

2 зелени печени чушки

1 глава червен лук

1 голяма скилидка чесън

2 супени лъжици каперси (може и без тях)

2 супени лъжици сушени домати, накиснати в зехтин

2 супени лъжици зехтин

2 супени лъжици бяло вино

2 супени лъжици вода

1 супена лъжица соев сос

1 яйце

1 чаена лъжичка риган

Черен пипер, сол и риган на вкус

За намазване - 1 яйце

За посипване – сусам или други семена по избор

По желание и сол за поръсване

Приготвяне:

1. Тесто:

Брашното се пресява. Прави се кладенче в него и се сипва  хладката вода, солта, захарта, сухата мая, олиото и маслото.

Омесва се гладко и еластично тесто.

Оформя се на топка, поръсва се с брашно и се слага в купа.

Покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя на топло да втаса.

2. Приготвяне на пълнежа:

Нарязаният лук с водата се задушава в зехтина. Добавя се каймата, заедно с бялото вино и соевия сос и се запържва, докато стане на трохи.

Тенджерата се отстранява от котлона и се добавят печените чушки, сушените домати, скилидката чесън и пушеното сирене,  нарязани на ситно. Добавят се каперсите. Всичко се подправя със сол, черен пипер и риган на вкус.

Оставя се пълнежът да изстине.

Добавят се яйцето, леко разбито и отново всичко се разбърква.

3. Оформяне на парти питките:

Втасалото тесто се разточва върху набрашнена повърхност на кора с приблизителна дебелина 2 мм.

Изрязват се четен брой кръгове с диаметър около 10 см.

Кръгче тесто се намазва по краищата с разбито яйце.

В средата му се слагат 2 супени лъжици от пълнежа.

Покрива се с друго кръгче от тесто.

Притискат се краищата с пръсти, а после се дооформя и с вилица. Набожда се в средата  с нож или дървено шишче, за да не се напука при печенето.

Питките се слагат в тава, покрита с хартия за печене.

Оставят се около 30 минути да втасат отново.

Втасалите питки се намазват с яйце и се поръсват със сусам и сол.

Пекат се в предварително нагрята фурна с включен вентилатор при температурата е 175⁰С. Когато питките се надигнат, температурата на печене се намалява до 150⁰С. Времето за изпичането им при мен беше около 20 минути, но това зависи от фурната.

Изпечените парти питки трябва да останат със златист цвят.

Готовността им може да се провери с дървено шишче.

Вкусни са както топли, така и охладени.

От това количество продукти се получиха 18 броя.

В пълнежа може да се добавят гъби и да се сложат такива подправки, каквито обичате. 

Количеството е голямо и препоръчвам в нормални условия (ако няма парти с куп хора) да се направи половин доза.

Рошави скони с черни боровинки и брашно от лимец

Лятото свърши и трябва да се заема отново с блога си. Някак трябва да превъзмогна летния мързел и желанието да се шляя, да пия коктейли, да се мотая по сокаците и да се занимавам с други приятни неща. 

Поради ред причини от известно време се опитвам да използвам брашно от лимец. Както и пълнозърнесто, типово и брашно от ръж. Да не очаква човек колко вкусни неща могат да се приготвят от тези продукти.

За приготвянето на тези меки и  вкусни малки питки използвах за основа рецептата на Бети за Скони с лимец от фантастичния блог „Вкусно с Бети”.

Промених нещата както ми хареса и се съобразих с наличните продуктите в моя хладилник. И отново приложих любимата си мярка „на око”. Просто без нея не става. Количеството на продуктите е приблизително. Идеята е да се получи по-рядко тесто от това, което е за класическите скони. Не се разточва, а се правят купчинки със супена лъжица. Бързо и лесно.

Продукти:

11/2 чаша брашно от лимец

11/2 чаша брашно смес от типово и ръжено

3 супени лъжици течен мед

2 яйца

80 гр течно масло

1 чаша смес кисело + прясно мляко или само кисело мляко

Щипка сол

½ пакетче бакпулвер

1 чаена лъжичка с връх сода

Шепа малини 

2 шепи черни боровинки

1 пакетче ванилия

За глазурата:

2 супени лъжици пудра захар

2 супени лъжици лимонов сок

Приготвяне:

Яйцата се разбиват леко. Добавя се маслото, течния мед и млякото.

Смесват се видовете брашна. Към тях се добавят щипката сол, бакпулверът, содата и ванилията.

Към течната смес добавяме сухата.

Разбъркваме добре и добавяме плодовете.

Върху хартия за печене със супена лъжица се изсипват купчинки – приблизително по 2 лъжици за  брой.

Сконите се пекат в редварително загряга до 175⁰ С с включен вентилатор.

Готови са, когато ръбчетата леко покафенеят или дървено шишче излезе сухо.

Сконите се охлаждат на решетка.

Напълно изстинали, по желание се намазват със захарна глазура, приготвена от лимоновия сок и пудрата захар.

Оставят се да засъхне глазурата.

От това количество излизат приблизително 18 броя.

Чашата ми е с вместимост 200 мл.

Този вид изделие бих могла да нарека Рошави боровинкови питки. За да не използвам думата „скони”. Но нали така е прието или по-точно модерно.

Малините не са задължителни. Просто ги имах и трябваше да ги наместя някъде. Боядисват тестото в розово, но придават неотразим привкус.

По желание може да се добави повече брашно, за да се получи меко тесто, което се точи. Тогава ако искате, ще придадете класическа триъгълна форма.

Сконите бяха мекички и на другия ден. А точно такъв ефект търсех.

На третия ден просто ги нямаше.